Кой е виновен за кризата с цените на електроенергията – бившите управляващи от ГЕРБ или служебните правителства на Румен Радев и настоящето на Кирил Петков? Този въпрос стана центъра на спора между предишният енергиен министър от партията на Бойко Борисов Теменужка Петкова и сегашният – Александър Николов в студиото на бТВ днес.
Темите се въртяха около актуалните въпроси за мораториума, за построяването на интерконектра с Гърция, върху действията, които властта трябва да предприема за смекчаване на удара върху бизнес и хора.
На първо място, Теменужка Петкова продължи защитната линия на ГЕРБ за мораториума, който бе предложен именно от тях, че едва ли не те се опитали да помогнат на мнозинството, защото такива заявки се чували именно от тях. Тя обаче не нарече мораториума грешка, както нейни съпартийци, а обяви, че предложението на ГЕРБ било много по-различно от това, което се прие в крайна сметка, заради фактът, че бившите управляващи искали… мораториумът да бъде без срок, а сега той има срок до края на март.
„Ние, вслушвайки се в управляващото мнозинство, направихме предложение. Буквално на следващия ден битовите потребители щяха да бъдат изненадани с нови по-високи цени на ел. енергията. Това, което беше прието обаче, съществено се различава. Ние предложихме без срок“, обясни тя.
От своя страна Николов, както по принцип прави, отказа да коментира работата на Народното събрание.
Стигна се и до нелепи твърдения. Бившата министърка дори обяви, че е оставила системата в прекрасно финансово състояние, при положение, че всички доклади до момента показват тежка задлъжнялост и дефицити в размер на около 2,5 млрд. лв.
Разбира се, Петкова обяви, че мерките в подкрепа на бизнеса са недостатъчни и заяви, че ГЕРБ винаги слушали бизнеса, това трябвало да направи и сегашното правителство. Припомняме, че в началото на пандемията, бизнесът негодуваше и срещу мерките на ГЕРБ и на партията на Борисов отне около половин година да се вслуша в съветите.
Николов пък от своя страна продължи защитата на правителството, че таван на компенсациите е нужен, за да се защити бюджета и да се дадат стимули на бизнесите да напаснат стратегиите си към ситуацията. Той обаче призна, че се върви към вдигане на тавана.
„Когато се управлява финансова и енергийна система, най-важното е да има устойчивост и дългосрочно мислене. Когато няма контрол, има възможност за спекулации. Налагането на таван и в полза на бизнеса“, заяви той.
Напрежението се покачи, когато Петкова обяви, че ако ГЕРб са били на власт, то тогава е щяло да има минимално вдигане на цените, защото щели да договорят т.нар. механизъм за капацитет, който да намали цените на въглищните централи.
„Предполагам, че г-жа Петкова изпитва леко неудобство по темата“, подчерта пък Николов.
Истината е, че служебното правителство наистина не успя да договори схемата, но това не направи и ГЕРБ, а преговорите започнаха още през 2019 година.
Що се отнася до изграждането на интерконектора, Петкова заяви категорично, че тя и Борисов направили всичко възможно за построяването му и невъвеждането му в експлоатация се дължи единственот на управляващите след тях. Припомняме, че проектът е на 12 години, през които ГЕРБ така и не можа да изгради връзката, която в момента можеше да докарва 4 пъти по-евтиния азерски газ.
Николов пък обясни, че проектът е бил забатачен и е тръгнал едва след срещата на премиера Петков с премиера на Гърция Мицотакис.
Днес Николов обяви, че вече е изготвен стриктен график за влизането в експлоатация – дата по дата. Всики технически действия трябвало да приключат до средата на годината и от 1 юли да има газ по тръбата.
„Ние ви оставихме готов проект, а вие не успяхте да го завършите няколко десетки километра до 31 декември“, пък контрира Петкова, която дори заяви, че правителството на Борисов било свършило чудесна работа по забатачения проект.
