ЗА ПРИМЕР! Перничанин покорява всяка седмица планински върхове, развявайки българския трибагреник, догодина се закани: изкачвам Олимп!

Пернишкият патриот Емо Ненков, станал популярен в града, с това, че изрисува входа си в цветовете на трибагреника, продължава да събира лайкове в социалната мрежа, но с хобито си – да изкачва планини. Почти всяка седмица Емо Ненков изкачваше някой български връх на планина. “За Перник” се свърза с него за няколко блиц въпроса, защото обичаме да даваме думата на хора, които спортуват, които се стремят да живеят здравословно и с действията си да са пример и за другите.

Това лято фейсбук приятелите ти видяха десетки снимки от български планини, не се спираш, изкатери много планински върхове, защо прекара голяма част от свободното си време това лято, изкачвайки планински върхове в България?

Прекарвам свободното си време, особено лятото в планината. Това е, защото за мен, колкото и тривиално да звучи, планината е едно прекрасно място. За разлика от градския шум, тук срещаш любезни и мили хора. Хора, които винаги ще те поздравят с ,,Добър ден“, винаги ще ти услужат вода, ако твоята е свършила, ядки , бисквитки, ако твоята храна е свършила. Дори биха ти услужили с пари, ако случайно си изгубил своите по път. Атмосферата е различна от тази в трудовото ни ежедневие.

Кои места обиколи тази година и кое най-силно се запечата в съзнанието ти и с какво?

Посетих доста места, но може би най-силно впечатление ми направи ,,Пещера Венеца“. Една пещера, която е облагородена преди 1-2 години. Уникална е красотата вътре. Цветни, гроздовидни сталактити, тесни пътечки, по които се върви. Наистина имаш усещането, че си ,,пещерен човек“, макар и за кратко.

Забавно ли е да изкачваш планините, случват ли се интересни случки, може ли да разкажеш за най-емоционалният момент от лятната ти екскурзия тази година?

Най-забавния момент беше по време на изкачване на Вихрен в Пирин планина. Бях се задъхал доста, не ми оставаше дъх, метри преди финала и в този момент видях две дечица, на възраст около 10 годинки, които ме задминават с подтичване. Плюх си на петите и наваксах изоставането.

Разкажи за „Чифликь Ненкови“?

За Чифлик Ненкови няма да издавам много подробности. Всички гледаме „Фермата“ и можем да видим живота и селския бит, който са живели нашите баби и дядовци.

С кой организираш пътуванията си? Какви хора срещаш по пътя?

Имам си групичка приятели, с които взаимно обсъждаме маршрути. За жалост по някога те са на работа в събота и неделя и не можем да се ,,стиковаме“ бързо. Понякога ми се върви сам, за да си почина и да събера мислите си, на чист въздух.

Винаги развяваш българското знаме, когато изкачиш даден връх. Преди това перничани те помнят, че изрисува с българския трибагреник вход от пернишки блок. Защо вееш трикольора на всеки покорен връх?

Ако участваш в прехода Ком-Емине, на всеки изкачен връх и на всяка хижа, участниците хапват по 1 смокиня и пият 1 капачка ракия, от своята манерка. Това е традиция за този преход. Може би моята традиция е тази с трибагреника. В Европа само на връх МонБлан, забиването на трибагреник, не се прави като традиция. Иначе на всички по-високи върхове е традиция. Ако човек се качи на Мусала или Вихрен, ще види много оставени знамена – основно румънски, македонски, сръбски. Като цяло това е планинарска традиция.

Разбрахме, че си изработил и поставил информационна табела за туристически маршрут. Може ли да ни кажеш повече?

Да изкачихме Любаш планина. Маркирахме пътеката, където е заличена, почистихме, където трудно се минава. На върха поставихме информационна табела с височината 1399м., на върха известен още като Момин двор или Плешивец. Използвам случая, за да подканя повече перничани да се включат в изкачването на Ерулската планина. Организира се от колегата – Руслан Зарев. Той е голям любител на Краището и забележителностите от нашия край. Като една такава инициатива ще помогне за популяризирането на нашия край, който е и доста богат на природни дадености.

Имаш ли туристически планове за зимата или идната година?

За идната година като начало планирам изкачване на планината Олимп и първенеца й Митикас. Той е втори на Балканите, но може би първи по трудност и първенеца на Румъния – Молдовяну, намиращ се в Карпатите За зимата, ще си почина с преходи из планините в Краището.