Многочасовите преговори по политиката на бъдещото правителство създадоха безпрецедентно усещане, че за пръв път сме свидетели на кухнята на управлението и задкулисието е зад гърба ни. След петте дни, в които от сутрин до вечер гледахме на живо как се пишат точките на управленската програма, бъдещият премиер Кирил Петков обяви, че няма тема, по която да „не е постигнато огромно съгласие“. Отвъд тази фасада все още не знаем почти нищо за намеренията на следващите управляващи.
Това бе особено видно в двете ключови области, където време няма – финанси и социална политика. Броени работни дни преди края на годината преговорите оставиха отворени редица въпроси. Всъщност колкото и да е различен от всичко виждано дотук, форматът на „Продължаваме промяната“ не беше много удачен – всяка партия получи възможност още веднъж да изчете изразително предизборната си програма, след което съвпадащите неща бяха записани в общ документ, а всяко противоречие бе отложено със запис да се направи анализ по темата в рамките на 3-6 месеца.
Разговорите все пак показаха ясно едно – има голямо желание за реформи, но в различни посоки. Доколко реалистично е да очакваме, че ще се стигне до тях, зависи не само от противоположните интереси на партиите, но и от непримиримите позиции по някои въпроси на синдикати и работодатели.
На пръв поглед всичко с пенсиите е ясно – отдавна е решено какво става от Нова година. То дори ще се случи всъщност от 25 декември – минималната пенсия става 370 лв., максималната – 1500 лв., всички останали се преизчисляват с по-висок коефициент за всяка година действителен стаж (1,35 вместо 1,2). Въпреки това изобщо не е ясно какво точно ще получат пенсионерите след Нова година.
Голямата неизвестна е съдбата на добавката от 120 лв. На два пъти в социалните преговори Асен Василев спомена, че тя ще се изплаща само до Нова година, както е по план. БСП поиска тя да се изплаща до края на извънредната обстановка. На това Василев предложи да се запише, че бюджет 2022 няма да намали получаваното за нито един пенсионер. Не стана ясно обаче какво точно означава това.
Предстоящите увеличения не могат да покрият размера на добавката – дори при минималните пенсии, където увеличението от Коледа е най-голямо, това ще бъде връщане назад – от 420 към 370 лв. Ако пък добавката влезе в основния размер на пенсията, това означава съвсем други минимални и максимални пенсии.
2. Проблемът с осигурителната тежест
Изборният маратон е твърде близо, за да е прилично да се говори за увеличение на осигуровки. Затова темата в момента съществува само в нейния най-популистки елемент – размера на максималния осигурителен доход. Напоследък той е силен коз и за леви, и за десни. Левите и синдикатите натискат за увеличението му до 3600 лв., придавайки на тази стъпка митичен характер в стил „Робин Худ“. Десните и работодателите пък вещаят бягство на IT сектора.
Извън тези заклинания съвсем обективно таванът на осигуряването трудно може да остане във фризера при непрекъснатия ръст на осигурителните доходи. „Трябва да има такъв таван и той трябва да е предвидим и да се покачва, когато се покачва средната работна заплата“, е мнението на Асен Василев. Рано или късно въпросът с повишението на осигуровките ще бъде повдигнат, колкото и новите управляващи да смятат, че на дневен ред не е размерът, а събираемостта.
3. Проблемът с втория стълб
През 2022 г. вероятно често ще говорим за втората пенсия, тъй като фазата на изплащане от втория стълб ще навлезе в първата си пълна година. Първите пенсии от универсалните фондове вече са факт, но е твърде рано да говорим за тенденции. Когато става дума за втория стълб, напоследък цялото внимание е в продукта, а не в ресурса и фазата на натрупване. От години осигуровката в универсалните фондове стои замръзнала на 5% и е време за дебат какво трябва да правим с нея. Към момента позициите на бъдещите коалиционни партньори изглеждат невъзможни за сближаване – БСП е почти готова да обсъжда закриването на втория стълб, ДБ вече предложи в преговорите процентът на осигуровката в него да се завиши, без да се вдига общата осигурителна тежест, а ИТН направо предлага тя да се изравни с тази за държавното осигуряване.
4. Проблемът с бедността
По една или друга причина бедността не беше тема на последните 12 години. Борисов закриваше темата с известното – „Бедни били, я колко отидоха в Гърция на море и карат по магистралите“. Бъдещото правителство наследява неефективна социална система, лежаща на остарели принципи. „Ако някой може да работи, той трябва да работи, а не да разчита на социални помощи“, каза Василев. Но професията „социално слаб“ отдавна не изчерпва проблемите в тази област.
У нас няма механизми за противодействие на бедността, генерирана у групи, които нямат достъп до подкрепа въпреки всякакви социални и енергийни помощи, ТЕЛК и пр. Проблемите на тези групи все повече ще са на фокус заради растящата инфлация и икономическите ефекти на пандемията. Тук са работещите бедни и хората, които номинално имат работа, но в последните две години натрупаха дълги месеци на принудителен престой. Тук са и хората, които поради липсата на адекватни услуги не работят не защото не искат, а защото полагат грижи за деца, болни или възрастни близки. Тук е и армията от над 1 млн. пенсионери, които оцеляват с цената на лишения от пълноценна храна, отопление и др.
Елемент от проблема с бедността е и вечният спор за минималната заплата, която хем е твърде ниска за нормалната издръжка на живота, хем е твърде висока от гледна точка на естествения ход на средната заплата поради административното увеличение. Тук партиите в бъдещата управляваща коалиция въпреки ясната съпротива на бизнеса се споразумяха за 2022 г. най-ниското месечно възнаграждение да се увеличи от сегашните 650 лв. на 700 лв. И отново оставиха за бъдещето обективните критерии за нейното определяне.
5. Проблемът с политиката за деца
В последните месеци от управлението на Бойко Борисов тук беше постигнат своеобразен връх на безобразието – ГЕРБ ту вдигаше детските, ту ги връщаше обратно във фризера. В крайна сметка бе налучкана формула, която обещава да е успешна – подкрепа чрез данъчни облекчения за деца, които за пръв път ще бъдат от съществен размер – 450 лв. по-нисък данък за дете. Заявката засега е тази мярка да бъде запазена поне следващата година.
Политиката към децата и семействата е благодатна тема за специфичната комбинация от партии, които смятат да управляват. Но на преговорите се видя, че изобилието от идеи трудно ще бъде канализирано в обща, стройна политика. Нелеко препятствие е неспособността на Столичната община да стане част от решението, а не да бъде вечен генератор на проблеми в кризата за детски градини в София.
6. Проблемът с дългосрочната грижа
След 2 години, в които си обясняваме защо само Перу ни изпреварва по смъртност от COVID-19 (защото сме болни, защото здравната ни система е неефективна, защото нямаме истинска профилактика и пр.), можем накратко да кажем, че дългосрочна грижа за стотиците хиляди хронично болни, хора с увреждания и възрастни в България няма. Тук новите управляващи трябва да започнат от нула да изграждат система, която изисква особено много ресурси и експертиза. Добро начало е, че за пръв път тази тема присъства във вниманието на всички партии, защото Борисов 12 години не я забелязваше.
7. Проблемът с контрола
Контролът бе единственият акцент в краткото включване на „Продължаваме промяната“ в социалните преговори. Така беше и в панела „Финанси“, където се обсъждаха данъци, бюджет, фискална политика и новата първа политическа сила даде конкретни предложения единствено как да се минимизират измамите с публични средства. Асен Василев предложи например да се въведат големи глоби и криминализиране на доплащането на ръка над официално декларираните заплати, като те ще важат не само за работодателите, а и за счетоводителите, и за самите работещи. Едва ли обаче подобна мярка ще бъде приета, защото вече има достатъчно съдебни решения, които дават правото на по-слабата страна – работниците.
8. Проблемът с намесата на държавата
Основополагащо в правенето на фискална политика и в изработването на един бюджет е каква да е преразпределителната функция на държавата – т.е. колко да събере от данъкоплатците, за да го изхарчи за различни политики. БСП използва ковид пандемията, за да оправдае отколешното си виждане за по-големи социални харчове, което да стимулира и по-висок икономически растеж. За пример левите дават редица страни в ЕС като Франция и Испания, където бюджетните разходи достигали 40-45% от БВП. На противоположно мнение, естествено, са десните. Според ДБ трябва да се стремим да приличаме повече на страни като Ирландия – по-успешни и с по-висок икономически растеж от старите страни членки именно заради ниската преразпределителна роля на държавата от едва 30%.
В името на това да се състави правителство четирите партии си стиснаха ръцете консолидираните разходи в бюджет 2022 да са 40% от БВП. Каква обаче ще е фискалната политика в следващите три години до края на мандата? Дали ДБ, чиято „мечта“ е намесата на държавата да бъде сведена до около 34% от БВП, ще продължи да подкрепя управление, което няма намерение да направи това? Уравнение с много неизвестни към момента.
9. Проблемът с бюджетните дефицити
По същия начин напълно непредвидимо е виждането на бъдещите управляващи за бюджетните дефицити, т.е. дали ще харчим повече, отколкото събираме в хазната. За да са доволни всички, от „Продължаваме промяната“ записаха твърде широк диапазон на възможния бюджетен дефицит догодина – между 3.5 и 4.5% от БВП. Финансисти веднага реагираха, че дори и в долната си граница той ще е по-висок от дефицита, с който се очаква да завърши тази година, а това никак не е добър знак. Притеснително е, че няма и поет ангажимент в следващите години да се върви към балансиране на разходите и приходите в хазната. Така страната ни има опасност да се спусне по дългова спирала и да влоши един от малкото положителни показатели (ниския публичен дълг), с които все още може да се похвали пред останалите страни членки.
10. Проблемът с неяснотата за данъчната система
На този фон заявката засега да не се правят промени в данъчната система е добра новина. Но това е сигурно единствено за 2022 г. В едно бъдещо управление с левицата, която открай време прокламира премахване на плоския данък и въвеждане на прогресивна данъчна скала за облагане на доходите, и при липсата на яснота какво мислят в „Продължаваме промяната“ по този въпрос, никак не е сигурно, че няма да сме свидетели на бъдещи мащабни данъчни промени. Натиск има и за въвеждане на още и още диференцирани ставки на ДДС (и от БСП, и от ИТН), които засега са парирани от Петков-Василев, но само за следващата година.
Всъщност много скоро ще може да проверим устойчивостта на коалиционното споразумение – при реалното писане и приемане на бюджета. При толкова много идеи за реформи (и разходи) в опит да се харесат на електората много трудно ще бъде на коалиционните партньори да сдържат добрия тон и разбирателство.
Предстои да видим в действие думите на Кирил Петков за управлението на държавните финанси: „Трябва да се водим от принципа, че държавата не е собственик на събраните пари. Ние сме само разпределители и имаме задължение тези пари да не бъдат откраднати, както и да ги харчим, все едно са наши. Затова приоритет номер едно е нулева корупция“.
ДИЛЯНА ДИМИТРОВА, МИЛА КИСЬОВА
