Перничанка е част от журито в новото издание на „България търси талант“, което се очаква да стартира през следващата 2022 година по бтв, разбра ZaPernik.com.
Става въпрос за талантливата актриса от Перник Евелин Костова, която с нетърпение очаква да грейне всяка седмица в праймтайма от малкия екран.
„Един от най-големите ми успехи в живота – и в личен, и в професионален план, е именно да журирам в това страхотно предаване. В личен, защото е разтърсващо преживяване. В професионален е предизвикателство – никога не съм вършила подобна работа и не съм била в толкова важна и отговорна роля. Благодарна съм за хубавата връзка с останалата част от журито, с които се превърнахме в хомогенна смес и е страшно забавно, когато сме заедно“,
споделя Евелин.
Перничанката споделя, че тази и „роля“ – като жури в предаването идва в правилния момент, за да й даде тласък и вдъхновение.
„Ново и запалващо ме. Не е било търсено, изненадващо дойде. Да видиш тези надарени хора пред теб, на сцената, да усетиш енергията им и да успееш да им споделиш и кажеш какво си усетил, какво са ти дали те на теб по някакъв начин… Усещането е неописуемо. Определено има много за гледане в предстоящия сезон. Видях номера на сцената, които ме развълнуваха. Много, които ме разсмяха. Бих дала част от Успеха си на този, който може, иска, дерзае, дълбае! На всеки, който има нужда и е готов да постигне отвъд мечтата си. Да направи много повече от обозримото, да се развива. Защото талантът го получаваш свише, но трябва да го развиваш“,
казва Евелин.
„Без талант не може, но и само с него не става! Казват, че трябват 10% талант и 90% труд. Според мен, може тази формула да съществува и в баланс, но е много важно понякога да се вслушваш и в чуждото мнение. Ние, актьорите, разчитаме доста на това, не можем без него, защото работим за хората. Ако слушаш само себе си – отиваш в другата крайност – да си си самодостатъчен и това се усеща от публиката, която очаква да получи от нас. За кого да правим театър, ако не за публиката?“,
пита риторично Евелин.
Хубавата перничанка обаче признава, че успехът за нея идва от мъжките роли, които е изиграла.
За нея Успехът тръгва именно от мъжките роли, които играят с трупата в Перник.
„Влакът на Успеха за мен тръгва от „Гара Перник“,
смее се Евелин. В добавка към тази атмосфера са думите ѝ:
„Всичко хубаво за мен тръгва от миньорския град и завършва пак там. Перник е хубав град. С хубави хора!“
Актьорството е неразривна част от живота на Евелин Костова още от времето, когато е едва 10-годишна. Тогава тръгва в детската трупа за актьорско майсторство в Радомир. Записва я майка ѝ.
„Тя също е мечтала да бъде актриса. Кандидатствала е в НАТФИЗ през 80-те години, но тогава конкуренцията е била много по-голяма, отколкото сега. Със сигурност не е искала да осъществява мечтата си през мен. Казваше ми:
„Да не си правиш номерата вкъщи, а другаде да си изливаш енергията“.
Зад тези думи визира множеството номера, които правихме с братовчедите ми – непрестанно правехме някакви тържества по празниците. Пишехме сценарии, пеехме песни. Има я тази нишка в моята рода, но само аз изкарвам пари от това. Бабите ми също имат актьорски заложби. У дома се шегуваме, че са народни артистки“,
споделя Евелин.
След преместването на семейството ѝ от Радомир в Перник, Евелин Костова попада в детско-юношеската школа „Мускетарите“ с ръководител Ваня Михова.
„Заформихме една много силна група от 10 момичета. Това беше много важен момент за мен, защото имаше възможност да играя всичко. Та сред мъжките ми роли са тази на Съветника в „Снежната кралица“, главният лош герой. Играла съм Еленко. След това Беатриче в „Слуга на двама господри“, но тя през повечето време е мъж – Федериго. Малкото ни женски представления бяха това, по което дълбаехме най-много. Особено ярко се е запечатала в съзнанието ми пиесата „Домът на Бернарда Алба“ на Лорка. Доста амбициозно за прохождащи актриси, които са между 8-ми и 10-и клас. Пиесата е тежка. Някои моменти в нея са били много далече от нас като опит, живот, натюрел. Смърт, семейни драми и скандали… Представете си нашата женска трупа – в тези бурни, тийнейджърски години ние сме се заровили в Лорка и дълбаем какви са проблемите на героините ни… Тогава много се палехме една от друга и това е, което до ден днешен ме вълнува“,
разказва Евелин.
Звездата на Евелин изгрява със сериал, напук на опита ѝ с класическия театър. Идва неочаквано, още преди да е завършила НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов.
„Телевизията при мен се внедри случайно и големият успех дойде преди Академията. Смея да твърдя, че и там нещо се обърка със сериала „Къде е Маги?“, където аз бях всъщност Маги. Много пъти при мен шансът е случайност, но когато го сграбчиш – трябва да се справиш добре с него. Да подходиш сериозно, независимо дали се е появил изневиделица или след дълга борба. Предложения, шанс и късмет са до едно време – после ти трябва да вложиш от себе си, за да достигнеш до Успеха“,
смята Евелин.
В театъра на Перник Евелин среща и голямата си любов – съпругат си Мишо, с който имат малко момиченце.
Мишо бе щатен актьор на Пернишката трупа, допреди няколко месеца, когато акьорите бяха разпуснати…
„Голяма болка“, казва Евелин.
„Театърът бе общински и все не достигаха средства. Сега там има само гостуващи представления. Лека-полека той отиде към очакван за него край. Пернишкият театър е с традиции, градът има нужда от него, без значение, че Перник е само на 30 км от София. Това не оправдава безхаберието ни да копаем в посоката да го върнем“,
споделя мнението си Евелин.
За да имаш материални успехи покрай актьорската професия, трябва да се занимаваш с повечко неща, освен класически театър, казва още тя. Трябва да участваш в повече пътуващи представления, за да можеш да се издържаш.
„В много битови аспекти не ми върви…
С Мишо постоянно имаме някакви проблеми – колата ще ни се развали, после пак ще се развали, ще отидем някъде и ще закъсаме… Ежедневни, човешки неволи или така наречените бели кахъри, които обаче, ако се случват едно след друго, могат да те омаломощят. Последния път, като тръгвах с детето и кучето за Перник, колата ми изгасна преди кръговото. Почна да пуши, а аз с дете и с куче. Хората бибиткат, мислят, че съм спряла едва ли не да си говоря по телефона… Намериха се добри сред тях да помогнат, но в такива моменти си казвам:
„Ето, на мен не ми върви!“
И после вкъщи ще прокапе отгоре преди премиера. И пак си казвам: „Защо не ми върви…?“,
смее се Евелин.
Това, което всъщност иска от живота, никак не е отправено към материалното, макар че признава:
„Обичам да имам пари, за да съм спокойна, но не искам милиони!“.
Иска просто вкусна храна, домашен уют, приятни почивки, предизвикателства и много театрални роли!
Източник: dir.bg
