Перник и Кюстендил вече не са толкова зависими от въглищните централи.
„Самите те не произвеждат толкова голям дял от електроенергията и прехода при тях ще е по-лесен. Масовото мнение е, че централите произвеждат електроенергия директно от въглища, а всъщност технологията изисква горене и пара“.
Това коментира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria в предаването „Бизнес старт“ доц. д-р Косьо Стойчев, ръководител на катедра „Регионална и политическа география“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
България може да постигне въглеродна неутралност до 2050 г., защото това е достатъчно дълъг срок. Страната обаче трябва да започне процес на справедлив преход, който включва анализ на енергийния микс, оптимизация на работата на въглищните централи и прекратяване на добива, както и преквалификация на персонала.
Според него рязко изключване на мощностите, които работят на въглища не е възможно.
„Вероятно те ще трябва да работят дотогава, докато на България са ѝ необходим тези мощности на електроенергия. Трябва обаче да се търсят алтернативи. Тук идва и другият голям въпрос, който все още търси своето решение – как по-добре да се съхранява електроенергията от възобновяеми източници“, посочи доц. Стойчев.
Той поясни, че справедливият преход означава трансформация на работните места и пренасочване на заетите във въглищната енергетика в други икономически сектори.
„Работещите във въглищната промишленост трябва да разберат, че напускането на този сектор не означава по-нисък стандарт на живот, а нова възможност, но за целта трябва да получат необходимата преквалификация. Този въпрос засяга най-вече Стара Загора, защото това е регионален икономически център за Югоизточна България, където въглищните централи носят голяма част от БВП“, напомни доц. Стойчев.
Ученият подчерта, че преходът е обвързан с това енергетиката да спре да зависи от добивния сектор, но предупреди, че има опасност да се пренасочи към друг вид източници, които се доставят от други държави. „Затова трябва да решим дали да се залепим към друг такъв източник или сами да произвеждаме електроенергия“, заяви доц. Стойчев.
Другият основен въпрос по прехода от въглищната промишленост, който експертът отличи, е рекултивацията на мините и превръщането им в места за друг вид икономическа дейност, което ще изисква голям финансов ресурс.
Стойчев е на мнение, че ядрената енергетика нанася големи щети и крие много големи рискове от аварии, които са неуправляеми и непредвидими след определен етап.
„По тази причина не е оправдано да се мисли за развитие на енергетиката в тази посока, без много по-сериозен технологичен напредък, който да гарантира сигурността на тази технология“, съветва ученият.
Гледайте предаването в Bloomberg TV Bulgaria.
