Една наследница от пернишкото село Ярджиловци разказва за съдбата на своя род и какво се случва с родния й дом. Когато борбата за имането унищожи самото имане. Една истинска приказка с тъжен край, разказана от Аделина Георгиева, публикувана във Фейсбук:
„Бедни ми, бедни Кара Георги! И вие славни Йоване, Миалко и Георгия. Не случихте на наследници!
Днес 01 август, 2021 година, на първия от макавеевите дни се срути, сгромоляса се с грохот част от родния ми дом – една знаменателна сграда, символ на започналия през 30-те години на миналия век подем на българското село – Кариното здание. Срути се, защото беше оставена на произвола на времето и природните стихии без грижовната ръка на милеещ стопанин.
Сградата е завършена през 1912 година от Миалко Карин и неговия син Георги, чието име нося. С нея са се гордяли Карините и цялото село. Била е свидетел на исторически събития и човешки съдби, тъй като е помещавала хан, магазин и кръчма. Там са живели на квартира учителите, преподавали в школото, отсядали са шофьорите на първите миньорски автобуси за брезнишките и трънските села. Не един закъснял пътник е завръзвал коня си пред кръчмата и е посядал на сладка приказка. Там са се обсъждали и важни за селото неща, защото дедо Георги е бил негов кмет до смъртта си.
В къщата са живели четири поколения Карини, които имат десетки потомци. Но поради алчността и безразличието на т. нар. “наследници”, които я придобиха с цената на всичко и както в поговорката не ядат кокала, но и на друг не го дават, тя просто се предаде и рухна сред облак червеникава прах. Дали, за да извика за помощ, или просто, защото “за родовете, обречени на сто години самота, няма друга възможност под слънцето.” Не зная. Преживяла войни, преврати, земетресения и наводнения, тя не можа да преживее самотата. И както е била символ на прогреса някога, така сега е символ на умиращото българско село – изоставено и предадено.
Простете ми Кара Георги, и ти дедо Миалко, и ти дедо Георги, и ти дедо Американе! Не можах да я спася. Нека други да носят този грях – да съборят Кариното здание. И нека времето ги накаже като забрави имената им! Защото никой не помни имената на разрушителите“.
