Осем области в България, сред които и Перник са под критично ниските нива на раждаемост в Европа. Показателите задминават дори и Италия. По отношение на смъртността също не сме за завиждане.
Това става ясно от изнесено проучване „Регионални демографски дисбаланси в България – количествени измерения, причини, политики и мерки за оптимизиране на ситуацията“ направено от доц. д-р Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН и доц. д-р Георги Бърдаров, зам.-декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет.
Според него България се превръща в демографска пустиня. Такава ще е 69% от територията на страната през 2040 г.
Прогнозата е направена на база тенденцията за намаляване на населението и заличаването на обезлюдени населени места.
Четири демографски процеса
Ако приемем за критично ниска прагова стойност най-ниската в ЕС – тази в Италия (7,6‰), ще открием, че в България 8 области отбелязват по-ниски стойности на коефициента на раждаемост – Смолян (6,2‰), Габрово (7‰), Видин (6,5‰), Перник (7,3‰), Русе (6,9‰), Велико Търново (7,4‰), Монтана (7,3‰) и Кюстендил (7,4‰). Като добавим към тях и близките до прага Добрич (7,8‰), Силистра (8,2‰), Хасково (8‰) и Плевен (8,4‰), получаваме ареалите на демографско депресивните региони в страната – Северозападна България (Видин, Монтана, Плевен, Ловеч), Краището (Кюстендил, Перник), Централна Северна България (Габрово, Велико Търново), Североизточна България (Добрич, Силистра, Русе) и части от Родопите (Смолян, Хасково).Общото между петте региона на първо място е липсата на младо, активно население.
Смъртност
България има най-висока смъртност в Европа – с пет пункта над средните стойности през 2019 г. Ако нормалните за Европа стойности са 8-9‰, у нас една-единствена област се доближава до тях – София-столица с 11,8‰. Най-висока е смъртността в Северозападна България. На областно ниво тя достига и надхвърля 20‰ (Видин – 22,9‰, Монтана – 21,8‰, Ловеч – 20,9‰, Враца – 19,8‰). Няма други административни единици в ЕС на областно ниво със смъртност от порядъка на 20‰. България е абсолютен прецедент. Този факт отново доказва, че големият демографски проблем на България не е раждаемостта, а смъртността – подчертават авторите.
Вторият демографско депресивен регион – Краището, също отбелязва печални върхове. Смъртността в Кюстендил е 20,6‰, в Перник – 20,4‰. Причините са сходни с тези в Северозападна България, а към тях може да се добавят изолираното гранично положение, което обуславя депопулиране на региона още в годините на социализма.
България продължава да бъде на първо място по отрицателен естествен прираст в целият свят с -6,7‰ за 2019 г.
Демографско остаряване
Средната възраст на населението на България се повишава от 39,9 г. през 2000 г. на 43,9 г. през 2019 г. На 100 души в активна възраст се падат средно около 70 в неактивна.
За Перник тази стойност е 25,4 %.
Ако погледнем коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между влизащите в пенсионна възраст и в активна възраст, т.е реално с колко работещи се заместват пенсионерите в съответния регион, днес той е 100 на 66.
За Перник коефициантът се движи в критичен дипазон за областта – 100 на 48.
Дадена територия няма как да се развива икономически, ако разполага с толкова малко активно население. При съотношение на коефициента на демографско заместване под 100 на 50, тази територия е обречена на затихващи икономически, съответно – социални функции, предупреждават авторите на изследването.
Още по темата, възможните решения и мерки за спирането на лошия демографски процес, можете да прочетете в подробната статия на offnews.bg по темата.
