Славата за коравите перничани се носи още от времето на болярина Кракра. Но нашата земя е раждала и великани с невероятна сила. Такъв е легендарният „ерулски юнак“ – мъж исполин, който притежавал голяма сила. Но вместо да отиде на ринга и да стане световноизвестен, бой Георги отказва да се бие и става цирков артист, а след това и обикновен работник, като троши камъни. Много малко се знае за силния трънчанин, но един човек – Емил Геров – е запазил спомените си за него. Той е имал щастието лично да разговаря с ерулския юнак.
Емил Геров от брезнишкото село Режанци е един от малкото, които са разговаряли с Ерулския юнак бай Георги и са имали възможността да се докоснат до нечовешката му сила. Емил разказва пред брезнишкия сайт zapadno.com за юнака и за част от срещите си с него. Желанието му е повече хора да разберат за тази личност от човек, който го е срещал.
Ерулският юнак е роден в началото на 20-ти век. Той е от трънското село Ерул, от което излиза още като малък и рядко посещава родното си място. В последните години от живота си той живее в района над брезнишкото село Гърло. В началото на 80-те години на 20-ти век приключва земния си път след нещастен случай.
Емил Геров е на 67 години и живее в София, но родословните му корени са от Брезнишко и най-вече от селата Режанци и Бегуновци. В периода от 1968 година до началото на 80-те години на миналия век той се е срещал по всеки месец с Ерулския юнак Георги. Запознанството му с легендарната личност се случва по време на лов в района над брезнишкото село Гърло, под стената на питейния язовир “Красава”, който в онези години все още не е бил изграден. В този период юнакът обитавал землянка, изградена между в долината между ридовете на Завалска планина – Црънча и Гребен. Тогава Емил Геров е бил 14-годишен и запленен от силата на бай Георги. В деня на запознанството им температурата в района е била -23 градуса по Целзий. Мразовитият студ не притеснявал юнака, който пред Емил казал, че преди няколко дни усещал студ, а в този момент времето било добро. Георги бил строен, с нормален ръст, но с огромни ръце и дълбок глас. Външният вид по нищо не отговарял на възрастта му, спомни си Емил Геров.
Вижте във видеото на Zapadno.com какво още разказа Емил Геров за първата си среща с Ерулския юнак:
Житейският път на Ерулския юнак Георги са изпълнени с премеждия заради несравнимата сила, която притежава. В определен период от време е изкарвал прехраната си като цирков артист. Късане на пачка с 52 карти, огъване на подкова или преминаване на камион през корема му са били част от номерата, които са събирали интереса на стотици хора по онова време. Тогавашната власт е използвала този интерес и вместо да гледат номерата на Ерулския юнак, събралите се по мегдани хора ставали участници в партийни събрания. Това отношение обидило юнака от Ерул, който бил личност с изключителна гордост и себеуважение.
За възможностите на Ерулския юнак Георги се разчуло и във военно поделение в София, където служил. Юнакът разказал на Емил Геров, че по цяла нощ не могъл да спи заради силата си. Опитвал да пребори безсънието с умора от вдигане на тежести – сандъци, камъни и други предмети в поделението. Самият Дан Колов служил с юнака във военното подразделение.
Близък приятел на Ерулския юнак бил друга интересна личност от района – Санде Чукчара. За него Емил Геров също си спомни интересна случка в кръчмата на село Режанци. “Той ходеше по панаирите и по празниците на селата. Продаваше, направени от него захарни петлета и чукчета. Те затова му казваха Санде Чукчара. Той беше като поп с една брада. Беше много едър и много висок – към 2 метра. С черно бомбе ходеше и с кръгли очила.”, спомни си Емил Геров. “С него бай Георги другаруваше. Даже един път ми каза: Утре ще дойде бай Сандо и с него ще ходиме по Гърло.”, разказа още режанчанинът Емил.
В периода, когато юнакът живее над село Гърло, се препитавал с чупене на камъни от близка местност. Камъните продавал на човек, който му плащал според счупеното количество. Имал е възможност да работи друго, но сам пожелал този начин на препитание и живот, разказа още Емил Геров. Според режанчанинът България е загубила човек-великан, който е могъл да прочуее страната ни.
Мястото, където Ерулският юнак е живял в продължение на години, се нарича “Юнака”. Това название не е официално записано по документи, но всички ловци в района знаят мястото между ридовете Црънча и Гребен като “Юнака”. Около 400 метра е дължината на този район, който е разположен под язовирната стена на язовир “Красава”.
Вижте във видеата на Zapadno.com какво още разказа Емил Геров за Ерулския юнак Георги и Санде Чукчето:
