Далеч не всички хора са имали късмета да се родят в благополучна страна с добро ниво намедицината. Колкото и да се сърдим на родните медици, в света има още много страни, в които ситуацията, особено със Спешна помощ, е доста по-зле. Например в Индия. Виджай Тхакура от Мумбай изпитал на собствения си гръб проблема с доставката на болни в болница. Затова решил да посвети живота си на нуждаещите се от Спешна помощ. Той изоставил престижна работа и станал таксиджия, за да доставя безплатно болни до клиниките.
„Преди няколко години съпругата ми пометна. Трябваше спешно да я откараме в болница, но таксиджиите отказваха. Всички тукашни шофьори са суеверни и смят за лоша поличба да карат болен в болница. Освен това се боят да не им се изцапат седалките в колата.
За щастие всичко приключило благополучно. Виджай успява да хване попътна кола и да откара жена си в клиника. Но случката променила коренно житейските му възгледи.
Виджай Тхакур бил инженер в известната машиностроителна фирма Larsen & Toubro. Повечето му съотечественици може само да си мечтаят за такава работа. Но той без колебание напуснал и станал таксиджия.
„Сега печела около 10 000 рупии месечно (около 150 долара), а преди по 950. Но в моята работа главното не се парите, а възможността да помогна на други хора. Връчвам на всички клиенти своя визитка и ги уверявам, че те винаги може да разчитат на мен в екстрени ситуации. Даже, ако ми звънят посредощ, аз никога не отказвам и не вземам пари за тези повиквания”, разказва Виджай.
Другите таксиджии се надсмиват над Виджай и го смят за откачен. Мнозина даже откровено го презират. Но него малко го е грижа за мнението им.
„Неотдавна имах случай, който още повече ме убеди в правотата ми. Връщах се от повикване, когато видях двама души отчаяно да махат с ръце, опитвайки се да хванат такси. Оказало се, че в дома им избухнал пожар. Те успели да го угасят със собствените си ръце, но едно момиче силно обгоряло и трябва спешно да бъде откарано в болница. Аз им дадох одеало, върху което сложиха момичето и дадох пълна газ към болницата. След това ежедневно го посещавах в болницата. За мен беше огромно щастие да го гледам как оздравява”, споделя Виджай.
„Аз съм на 74 години и говоря на 11 езика. Децата ми са инженери в известни фирми и на високи длъжности в държавни учреждения. Но главното ми постижение е, че вече съм успял да спася живота на повече от 500 съотечественици. Никога не съм бил така щастлив, както сега”, уверява Тхакур, цитиран от Facebook — Love What Matters.
