Десислава Ахладова е досегашен министър на правосъдието. Тя е втора в кандидат-депутатската листа на коалиция ГЕРБ – СДС в Перник. От 18 г. е в правораздавателната система на града.
Какви законодателни инициативи предвижда ГЕРБ за продължаване на реформата в съдебната система?
-Законодателните промени, който сме заложили в програмата си, са насочени изключително към осигуряване на справедливост в обществото – правосъдие и борба с корупцията.
Категорично ще продължим усилията за изграждането на справедлива, независима и прозрачна съдебна система, включително и чрез промени в конституцията. По-конкретно ще предложим следните изменения: прокурорите няма да участват в избора на председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както съдиите нямат да участват в избора на главен прокурор. Това ще стане като премахнем пленума и разделим Висшия съдебен съвет на два отделни съвета – Съвет на съдиите и Съвет на прокурорите и следователите.
Ще засилим прекия избор от страна на магистратите, като намалим квотата в Съвета на съдиите, избирана от Народното събрание. Това ще прекрати спекулациите, че политиците кадруват в съдебната власт.
Ще гарантираме по-задълбочени и ефективни проверки за съдиите и съответно за прокурорите и следователите, като създадем два отделни инспектората в съдебната система.
Въведохме законов механизъм за отговорността на главния прокурор и неговите заместници чрез създаването на фигурата на специален разследващ прокурор. Избирането му от членове на ВСС както от съдийската, така и от прокурорската колегия, ще гарантира неговата независимост от самия главен прокурор. За кариерната му независимост се предвижда възможността специалният разследващ прокурор да стане съдия след изтичане на мандата му. Предвиден е и съдебен контрол на актовете на този прокурор.
Ще предложим въвеждането на индивидуалната конституционна жалба до Конституционния съд с цел постигането на по-добра защита на правата и свободите на гражданите.
Планирали сме ускоряване и повишаване на прозрачността на съдебните процедури и максимално улесняване на достъпа на гражданите и бизнеса до услугите, предоставяни от органите на съдебната власт. Това ще се случи чрез надграждане на електронното правосъдие. Повишаването на дигитализацията ще осигури непрекъснат достъп до делата в реално време и качественото им електронно управление. Страните и техните представители ще могат да прегледат електронните копия на делата си, да копират различни документи. В електронна форма ще могат да се извършват процесуални действия, да се издават удостоверения и да се връчват призовки и съобщения.
За подобряване на конкурентоспособността на фирмите ще бъде повишена ефективността на производството по несъстоятелност. За да помогнем бизнеси в риск, ще разработим система за ранно предупреждение за опасност от изпадане в неплатежоспособност. Планирани са мерки за подобряване дейността на синдици и доверени лица чрез повишаване на професионалната им квалификация и експертиза, за да бъдат по-полезни на бизнеса.
Как ще отговорите на критиките на Брюксел за пропуски в борбата с корупцията по високите етажи на властта?
-За нас е от изключителна важност оценката на нашите партньори от ЕС, но бих искала да подчертая, че реформата в съдебната система и усилията в борбата с корупцията се извършват заради българските граждани и правителство работи за това усилено и последователно в последните години.
В отговор на препоръките на Европейската комисия (ЕК) по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) през 2018 г. беше приет Законът за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, с който беше създаден нов единен централизиран орган за борба с корупцията – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. По този начин се преодоля фрагментираността в законодателството и липсата на координация в усилията на различните държавни органи, ангажирани в противодействието на корупцията. Приемането на закона и дейността на новия орган получиха висока оценка в последващите мониторингови доклади.
С цел обезпечаване на качествената работа по делата, свързани с корупция по високите етажи на властта и в изпълнение на препоръка, съдържаща се в Независимия технически доклад на структурния и функционален модел на прокуратура на Република България, извършен от Службата за подкрепа на структурните реформи, се въведоха изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно които компетентен за разглеждането на този вид дела е Специализираният наказателен съд.
С въвеждането на разпоредително заседание се преодоля забавянето в наказателното производство, свързано с честото връщане на делата за отстраняване на процесуални нарушения.
Тези законови изменения бяха в основата на заключението на ЕК в мониторинговия доклад от 22 октомври 2019 г., че „извършеният от България напредък по линия на МСП е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС“, като след приемането на този доклад следващи доклади не са правени.
Следва да се отбележи и че за пръв път в най-новата ни история има арестувани и обвинени действащи политици на най-високи постове – министри и заместник-заместник министри.
Утвърждаването на върховенството на правото е приоритет в програмата на ПП ГЕРБ.
Необходими ли са поправки в Конституцията и какви са предложенията на ГЕРБ?
-Необходимостта от последващи конституционни изменения в сферата на съдебната власт е продиктувана от препоръки на Европейската комисия за демокрация чрез правото (Венецианската комисия) да се преразгледа ролята на министъра на правосъдието по отношение на ВСС в светлината на риска от неправомерна намеса в независимостта на съдиите, прокурорите и следователите и по-конкретно да се премахне ролята на министъра, като председател на пленума и правомощията му във връзка с индивидуални кариерни въпроси; да се осигури пълно зачитане на принципа на независимост на различните професии от съдебната власт една от друга; съдийската колегия да получи правомощието да назначава/отстранява двамата главни съдии; за създаване на гаранции срещу произволни, продължителни или повтарящи се проверки и за осигуряване на пълно зачитане на принципа на независимост на различните професии от съдебната власт една от друга; съдиите, избрани от техни колеги, да представляват най-малкото половината от съдийската колегия; за увеличаване отчетността на главния прокурор.
В тази връзка следва да се има предвид Решение № 3 на Конституционния съд от 2003 г. по к. д. № 22/2002 г., съгласно което: „Във формата на държавно управление се включват и възложените от Конституцията на тези институции дейности и правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата – народен суверенитет, върховенството на основния закон, политически плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт.“
В този смисъл част от визираните по-горе изменения като окончателното разделяне на ВСС представляват промяна във формата на държавно управление и налагат свикването на Велико народно събрание (ВНС). Други изменения извън тези в глава „Съдебна власт“ като тези в броя на народните представители, както и в правилата за изменяне на Конституцията и за приемане на нов основен закон също представляват изменение във формата на държавно управление и налагат свикване на ВНС. Важно е да се отбележи, че внесеният на 2 септември 2020 г. от 127 народни представители проект на нова Конституция представлява покана към всички политически сили и към гражданското общество за обсъждане на необходимите изменения в конституционната уредба на страната.
Изработването на нов основен закон е задача, към която трябва да се подходи с максимална отговорност и при наличието на обществен консенсус след провеждането на широк експертен и граждански дебат. Следва да се отбележи също така, че в своето становище относно проекта за нова Конституция Венецианската комисия се изказа положително относно предвиденото в нея премахване на пленума на ВСС и окончателното разделяне на ВСС. ПП ГЕРБ има готовност да се съобрази с препоръките, съдържащи се в становището на Венецианската комисия.
Предвиждате ли изменения в Избирателния кодекс и какви са те?
-Промените в изборното законодателство не трябва да се правят кампанийно и „на парче“ в предизборна обстановка, а след задълбочено обсъждане и постигане на широк консенсус от страна на основните политически сили, гражданското общество и професионалната общност, при отчитане на необходимостта от защита както на основните права на българските граждани, така и на интегритета на изборния процес и на националния интерес в по-широк план.
Създаването на фигурата на прокурор, разследващ главния обвинител, предизвика сериозни критики. Смятате ли, че така ще бъде удовлетворено искането на Брюксел за контрол над работата на шефа на държавното обвинение?
Както казах, приетите законодателни изменения бяха единствените възможни в рамките на съществуващия конституционен модел, като ПП ГЕРБ се ангажира да търси по-широк обществен и политически консенсус, необходим за продължаване на реформата в съдебната система. В последната резолюция на Комитета на министрите към Съвета на Европа по изпълнението на решението „Колеви срещу България“ във връзка с въвеждането на фигурата на прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник се приветстват значителните усилия, предприети от страна на българските власти за приемане на законодателни изменения във връзка с предишните решения на Комитета.
В нея се отбелязва, че последните реформи включват важни положителни изменения. Акцентирано е върху въвеждането на съдебен контрол върху отказите на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник да образуват разследване като важна стъпка в правилната посока. Още веднъж обръщаме внимание, че за извървяване на останалите стъпки са необходими изменения в Конституцията, за което от своя страна е необходимо съгласието на всички основни политически сили.
Кандидат сте за народен представител от Перник – емблематичен регион, един от малкото, в които ГЕРБ е губил избори в последните години. Кои според Вас са основните проблеми на града?
-Перник е един от градовете, които е най-близо до столицата. Голяма част от населението всеки ден пътува до София за работа и училище, което е сред основните проблеми на областта, защото не е самостоятелна икономическа единица. В началото на тази година с постановление на Министерски съвет бяха отпуснати 2 300 000 лв. за проектиране и изграждане на улица към индустриална зона „Перник“, пътна връзка с път 1-6 при км. 82-790 на община Перник. Вярвам, че с изграждането на индустриалната зона ще могат да се привличат още нови инвеститори на високо европейско ниво.
Има още какво да се желае и по отношение на инфраструктурните проекти, свързани с ВиК мрежата. Разбира се, че трябва да се подобри изцяло инфраструктурата, включваща градската и уличната мрежа.
В началото на 2020 г. държавата отпусна 27 млн. лв. за реализирането на проектите за аварийно изграждане на водопровод от Мало Бучино до град Перник в едно с помпена станция и резервоар и изграждане на система за баланс на водните количества в язовир „Студена“.
Аварийният водопровод беше изграден в рамките на 45 дни. Шестмесечното му ползване, което разреши правителството, спомогна за напълването на язовир „Студена“ и преодоляването на водната криза. Новата модерна система за мониторинг на водните количества в язовира дават възможност за едно непрекъснато наблюдение в реално време.
В края на 2019 г. бяха отпуснати от държавата 30 млн. лв. за реконструкция на част от Главен клон – 2, кв. „Изток“, реконструкция на водопроводи на главни улици на територията на община Перник и за авариен ремонт на Пречиствателната станция за питейни води.
Разбира се, предстои решаване на ключови проблеми, като преодоляване на безработицата и замърсяването на въздуха, например, по които ще работим активно.
Каква е прогнозата Ви като юрист – ще има ли някога наказани за водната криза в Перник?
-По този въпрос се води разследване. Основната цел на съдебната реформа е именно засилване и гарантиране на независимостта на съдебната власт като цяло и на отделните ѝ органи. Не е оправдано да се правят коментари и предвиждания относно тяхната дейност по което и да е конкретно дело.
Източник: offnews.bg
