Към Държавни мини – Перник е съществувало бюро по горивна техника, като една от задачите му е проектиране на топлинни инсталации, в това число и намиране на подходящи типове печки за различните видове въглища. Типичен пример е въвеждането на пазара в края на 20-те години на XX век на т.н. „пернишка печка“ с горно горене. Старият модел е само с долно горене. Преимуществото на новият е, че се пълни веднъж на ден, температурата е постоянна, горенето на въглищата е пълно, бездимно и няма мирис на сяра и катран. Пести се почти половината от горивото, изгорено в обикновените печки.
Образецът на новите – тип „Перник“, е даден безплатно от Държавни мини – Перник за производство от български фабрики и работилници. Размерът на печките е решение на всеки производител. Те се подлагат на изпитания от комисия, назначена от директора на мини Перник и се извършват в помещението на Административния съвет на мините в гр. София.
Един от производителите е машинната фабрика и железолеярница „Амбарев и Цанков“ в гр. Пловдив. След едногодишно изпитание на отоплителни и готварски печки с горно горене, през м. май 1929 г. тя пристъпва към масовото им производство. То напълно отговаря на изискванията на модерната горивна техника. Фабриката е пригодила машинните си инсталации така, че да се постигне ниска продажна цена.
Държавни мини – Перник даряват печки тип „Перник“ на много държавни учреждения в България, като общини, училища, читалища и др.
През 30-те години на XX в. „пернишката печка“ става изключително популярна заради предимствата от този по-модерен и по-удобен начин за отопление.
Текст: Силвия Нотева, Регионален исторически музей Перник
