Знаете ли, че има цели 13 различни произношения на буквата „р“? Едно от тях е българското „р“, а френското се ражда едва преди около 300 години. Ето още любопитни факти за произношението на буквата „р“:
„С това произношение на „р“-то сигурно сте някъде от Източна Европа“ – мнозина са чували тази реплика. Защото колкото и добре да говорите немски или френски, ако сте запазили своето българско „р“, веднага ще ви разпознаят. Лингвистите твърдят, че са известни цели 13 различни произношения на буквата „р“, пише novini.bg. Но в центъра на внимание обикновено са най-вече така нареченото „алвеолно“, с допиране на върха на езика до небцето, и така нареченото „увуларно“, с участието на мъжеца – на български му казват още „френско р“. Тук ще стане дума именно за тези две произношения. Настрана ще оставим останалите 11, включително и много популярното английско „р“ или различните варианти на арабското „р“.
Кой е пръв – германците или французите?
Повечето европейски езици не познават „френското р“. Това „р“, увуларното, освен във френския и немския, може да срещне още в нидерландския, люксембургския, датския, шведския, норвежкия и в идиш. Всъщност, и в Германия столетия наред е разпространено най-вече другото, алвеолното „р“ (което прилича на българското). То се е запазило и до днес в Бавария, в Баден-Вюртемберг и в някои по-отдалечени селища в различни други германски провинции. Има го още в Австрия и в немскоезичните части на Швейцария. Много изпълнители на германски народни песни все още произнасят алвеолното „р“, а на театралните сцени в Германия двете произношения са равноправни.
Преходът от едното към другото „р“ започва преди около 300 години. Във Франция, където това „р“ е още по-гърлено, отколкото в Германия, то за пръв път се появява в Париж и оттам през 17 век се разпространява в цялата страна. По времето на Барока германската аристокрация много подражава на френската, поради което лингвистите дълго време смятат, че германците просто са усвоили френската мода. За това пръв пише филологът Мориц Траутман през 1880 година.
В средата на миналия век обаче изследователите се натъкват на източници, според които в Германия „френското р“ се налага успоредно, а не като подражание. Според тях горната класа във Франция преминала изцяло към увуларното „р“ чак през 18 век, докато в Германия то се е наложило масово още преди това.
Кое „р“ е по-трудно?
Каква обаче е причината за тази дълбока промяна? Учените все още са в неведение. Мнозина смятат, че „френското р“ просто е по-лесно за произнасяне. Това предположение се потвърждава от редица житейски обстоятелства. Например: в България много деца изпитват огромни трудности да усвоят алвеолното „р“ и често пъти се стига до логопед. В Германия пък милиони хора изобщо не са в състояние да произнесат това „р“. От друга страна: алвеолното „р“ е норма в повечето езици по света. От което следва, че едва ли е чак толкова трудно за произнасяне.
В България хората, които на родния си език използват „френското р“, често пъти стават обект на особено внимание. А понякога дори на подигравки или пародии.
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.