Пернишките миньори и Ръководството на Държавни мини – Перник, даряват на Българската армия боен самолет, припомня Силвия Нотева от Регионалния исторически музей в Перник.
Авиацията по силата на Ньойския договор /27 ноември 1919 г./ е унищожена, личния състав – демобилизиран и българското военно въздухоплаване престава да съществува. Последвалият процес на изграждане отново на българското въздухоплаване съобразявайки се с тежките клаузи на договора е труден и продължителен. В началото на 30-те години на XX в. се поставят основите на българските Въздушни войски. Въодушевлението от подема на Българската армия направляват и намерението на пернишките миньори да дарят самолет на родното въздухоплаване.
През 1934 г., Пернишките миньори изразяват желание да дадат своя принос в изграждането на военната мощ на България, като увеличат нейните въздушни сили с още една бойна единица. Работниците и чиновниците вземат решение да се удържат по 5% от тантиемите им /форма за възнаграждение чрез разпределяне на част от печалбата на Държавни мини – Перник/ за 1934 г., които да бъдат за „покупка на аероплан“. Събраната сума е 596 321 лв., допълнена от бюджета на мината със 700 000 лв. с решение на ръководството и директора на Мината Александър Спасов. Получената сума, одобрена от Министерски съвет с протокол №153 от 11 септември 1935 г., се дарява на Дирекцията на въздухоплаването – 1 296 321 лв. за закупуване на боен самолет. Министърът на железниците пощите и телеграфите – Дирекция въздухоплаване на 16 юни 1936 г. със заповед №45, награждава миньорското знаме с летешката значка „Сребърен орел“. Държавни мини Перник са първото и единствено стопанско предприятие наградено с този почетен знак.
1936 г. България закупува първите бойни самолети – 12 изтребителя „Хайнкел-51, Сокол“ и 12 разузнавача „Хайнкел-45, Щъркел“ . Самолетът „Пернишки миньор“, подарен от Държавни мини – Перник и миньорите, е един от дванайсете биплан-изтребители „Хайнкел-51, Сокол“. Освещаването е направено на 24 май 1937 г. в гр. Перник с голяма тържественост. Освен събралото се няколко хилядно население на Перник пристигат и много гости.
В нашия град са посрещнати Негово Величество Цар Борис III, Н.Ц.В. Княз Кирил Преславски, Министърът на войната – генерал Луков, директорът на Въздухоплаването – полковник Бойдев, министри, военни и висши служители.
Тържеството започва с молебен в Минната църква „Св. Ив. Рилски“. В 11 часа, когато се разнася камбанният звън, ескортиран от други пет самолета, над Перник лети самолет „Миньор“. Сред възторжени възгласи „миньор, миньор“ самолетът лети и чертае красиви фигури, за да покаже своята признателност към дарителите, „да покаже своята мощ и да вдъхне вяра, че наистина е жив българският дух… защото тъй ни завещаха тия, които останаха да ни чакат по бранни поля, за свобода и обединение на българската народностна общност“/цитатът е от списание Народна Отбрана, 26 май 1937 г./
Дарителството на Мината не е само към Българската армия, благотворителността е една утвърдена практика във всестранната и дейност. Но такъв огромен дарителски жест от работници и ръководство на предприятие в историята ни няма аналог.
С. Нотева
Искам да призова перничани, не изхвърляйте стари снимки, документи, печатни издания, артефакти! Обърнете се към музейни специалисти, пише още Силвия Нотева на страницата на музея във Фейсбук.
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.