Нови факти за феноменът от Перник Вера Кочовска

По думите на голямата ясновидка и целителка – истинският феномен е по-нисък от тревата и по-тих от водата. Не му е дадено да известява и съобщава това, което вижда. Той помага с каквото може. „Аз не съм изключение, а „тихо” творение, което за зла участ се вглежда в себе си и в околните. Много са разплаканите очи и всеки иска да ги избърше, но няма такъв, който да предотврати плача им. Ако все пак се намери, той е тих и поема всичко върху себе си. От разпъването на Христос, човешкият род върви без брод. Мъдростта идва, когато опознаеш себе си, умът не винаги е добър съветник“, казва Кочовска. Третото й око вижда в четвърто измерение. Подобни способности се проявяват в 1 на 50 000 души. Когато тя работи с пациенти, сърцето й е в състояние на прединфаркт. На електрокардиограмата се появява права линия, най-прецизната апаратура отчита клинична смърт. Капацитети в медицината са заснели светещ ореол над главата й. Рентгенът им открил, че гръбнакът й е прозрачен като стъкло. Ликворът му пък бил близък по състав с този на делфините. “Тази жена не принадлежи на човешкия род”, категорични са учени от Москва и Токио, които са документирали изследванията си за свръхвъзможностите на плевенската лечителка.

Вера Кочовска черпела енергията си от Мадарския конник

2005 г. е повратна за лечителката Вера Кочовска. Счупване на крак отприщва неволите й. В следващите години получава тежък инсулт и се разболява от полиневропатия. Жената, наричана Феномена, се затваря в къщата си, опашките от хора, които търсят изцеление, секват, а тя отказва да разговаря със света. Не иска хората да я виждат в това състояние.

“Няма лекуване на лошотията. Вярвам, че доброто един ден ще надделее – този ден съвсем скоро ще дойде. Тежка карма тегне над България, затова умират деца, затова биват убивани млади хора. Ще има още убийства. Трябва да се обърнем от себе си към себе си – да вярваме в Бога. За съжаление хората предпочитат с нож да си решават проблемите, отколкото с добро“, казва Вера. Дългите дни и нощи, в които не мигва – тя мисли за България, за хората, които “от ден на ден стават по-лоши.” Лечителката смята, че това се случва, защото сме се отчуждили един от друг, затова и сами се избиваме. Но тя не губи надежда.

„Изследвана съм в целия свят, най-много в Германия и Япония. Учените казват, че съм екстраординарен феномен. Самата аз обаче не се определям като феномен.” Вера казва, че черпи енергията си от Мадарския конник край Шумен.

“Винаги съм се чувствала неразбрана. Хората са отчаяни. А световната криза е абсолютно инсценирана от американците, както и глобалното затопляне. Не е вярно, че един ден планетата няма да съществува, човечеството ще съществува, но ще има чистка”, прогнозира Кочовска

Срещаме се с дъщеря й Десислава Кочовска, за да ни разкаже за жената наричана Феномена. Преди няколко месеца тя се е сдобила с рожба – кръстила сина си Владимир, който носи първата буква на баба си.

Деси този юли майка ти – феноменът Вера Кочовска щеше да навърши 75 г., имаше ли силна връзка с нея?
Да, дори усетих смъртта й. Бях в Шумен и се канех да се прибирам в Плевен след изпитите ми. Една вечер ми прилоша много, а това не е характерно за мен, по принцип съм силен и здрав човек. Пих много вода, имах чувството, че изгарям отвътре. Легнах си вечерта в 9 като реших да не притеснявам майка ми да й звъня. Половин час по-късно се обади брат ми и ми каза, че тя е починала. В този момент всичко премина. Когато тръгнах към Плевен натисках газта, но колата отказваше да набира по необичаен начин. Привиждаха ми се хора на пътя и постоянно натисках спирачките, а реално нямаше никого. После си дадох сметка, че майка ми ме е пазила през целия път, за да не бързам.

За способностите й се говорят различни неща, че е имала силното биополе на Джуна, че е била силна ясновидка като Ванга и можела да въздейства на хората от разстояние, какво всъщност умееше тя?
Можеше да лекува по телефона. От разстояние описваше какво вижда до най-малката подробност – какво имаше в стаята, къде е счупен прозорецът и т.н. По време на сеансите беше нервна и гласът й се променяше, ставаше по-дебел и строг, сякаш не говореше тя, а някой друг чрез нея. Така се случи веднъж, когато бяхме в Русия. Вечеряхме в хотел на посолството, където тя беше събрала приятели. В един момент тя стана нервна и само каза: „Чувам детски плач! Много деца ще си отидат!“. Няколко дни след това загинаха 12-те деца в река Лим. Видя, че американската совалка ще падне. Изрече го половин час преди да се случи вкъщи. Изведнъж изкрещя – „Пускайте телевизора“ и чухме новината. За принцеса Даяна искаше да предупреди, че ще катастрофира, но не я допуснаха. Опита се да каже на английската посланичка, но тя не обърна внимание на думите на майка ми, а са могли да направят нещо.

Предсказанията й са хиляди и хора се тълпяха вкъщи. Знам, че е помагала на едно момченце с детски паралич, което е лекувала от съвсем малко. Сега той е голям, завършил е училище, университет, ходи, работи. Интересно беше, че когато си взимаше почивка и не работеше, ръцете й се подуваха. Много хора писаха, че с годините способностите й са намалявали, но истината е, че тя ставаше по-силна.

Може да ви прозвучи странно, но аз не съм се интересувала задълбочено от способностите й. За мен това беше нещо естествено, израснала съм в такава среда. Бях свикнала да научавам новините преди да ги кажат по телевизията. Дори и сега, когато отида на лекар очаквам да ми кажат какъв е проблемът, без апаратура, защото съм свикнала така с майка ми.

Веднъж се пошегувах: „Ех, защо нямам твоите способности. Щях да съм богата“. А тя се изсмя и ме сряза: „Господ затова не ти е дал!“. Казваше, че на тоя свят важното е да оставиш, а не да отнесеш.

Бяха ли близки с Ванга?
Много близки. Когато погребваха Ванга беше облечена в жилетка, която майка ми й беше подарила. Постоянно поддържаха контакт по телефона. Когато мама ходеше при нея, Ванга не приемаше други хора. Говореха си техни си неща. Чувала съм, когато са говорели по телефона Ванга да казва на майка ми – „Ти си ми дъщеря“. Казваше го по нейния говор, на македонски.
Беше много близка и с Андрей Луканов, тя предрече смъртта му. Знам дори, че  когато е бил прострелян пред дома си е натиснал домофона и е казал на жена си – „Вера ме предупреди“.

Майка ти се е родила с кафяви очи, но след инцидент в детството й, при който се отключват способностите й, очите й стават сини, какво точно се е случило?
Майка ми е от Перник, там е израснала. Била е на 13 години, когато получила дарбата си. Играела си с децата, качила се на някаква каручка и при слизането я блъснал камион. Закарали я в пернишката болница. Два месеца изкарала в кома, цялата в гипс. Когато идва в съзнание е била вече с променени очи. Започнала да вижда вътрешните органи на лекарите, които са около нея, и да им казва какво ще им се случи в бъдеще. Тогава й се отваря третото око, фонтанелата също и така до последно остава проводник. Знам от нея, че бебетата се раждат с отворена фонтанела и че от там и идва информацията. Затова не ни е дадено да говорим, когато се родим, защото знаем много неща за Космоса и за отвъдното. Когато се затвори фонтанелата и започва да се губи паметта за тези знания, тогава проговаряме. Неслучайно има деца, които като малки започват да разказват на родителите си за предишния си живот, спомнят си места, на които са били, как са се казвали и други подробности.

Разказвала ли ти е какво е видяла, докато е била в безсъзнание, в гипса?
Тя разказваше за смъртта, за отвъдното, че се ходи в един тунел. „Ходила съм по един конец по тънък от косъм. Тогава се видях с Господ, но му гледах само сандалите, защото той е огромна светлина, която ти изгаря очите“, това казваше. Много други хора също са споделяли, че са виждали това и са споделяли, че има живот след смъртта. Тялото спира да функционира, но реално духът си остава. Мама общуваше с мъртвите постоянно. Някои хора казват, че с починали се говори в определени дни от седмицата. Тя го правеше постоянно.

Изследвали са я учени в Япония и в Русия, какво показаха резултатите?
Че е с много силно биополе, а когато правеше сеанси, границите на кръвното й се доближаваха, на електрокардиограмата се появяваше права линия, което на практика означава клинична смърт. Бяха заснели светещ ореол над главата й, а рентгенът им открил, че гръбнакът й е прозрачен като стъкло. Ликворът му пък бил близък по състав с този  на делфините. След края на сеансите тя изкарваше от устата си прана – плазма под формата на бял облак. Газовият му анализ посочи вещество, непознато на науката. Приличаше на гъста мъгла. Правеше го и лятно време в жегите, не само зимата. В Япония не можаха да обяснят това научно.
Имаше един случай, след инсулта, когато й правиха изследвания в Русия. Боляха я краката, ръката, а масата, на която трябваше да легне в ядрено-магнитния резонанс, беше висока. Сестрата я дръпна доста грубо, докато я настаняваше и майка ми каза, че я боли. Тя обаче й викна: „Я, стига си се глезила!“ Майка се ядоса и с поглед счупи резонанса. Той просто се развали и спря да работи. На следващия преглед проф. Брюховецки през смях й каза: „Вера, моля те, недей втори път да го правиш. Това е много скъпа техника!“. И помоли сестрата да е по-внимателна.

Съдбата на майка ти е била драматична още с раждането?
Да – баба ми я ражда на 16 години, а година по-късно убиват дядо ми. Тогава баба решава да я изостави на гроба му. Една циганка намира майка ми и я носи при баба й и дядо й по бащина линия. Те били много заможни  хора, но не знам защо я оставят в сиропиталище. Взимат я само по празници при тях. След години, когато е на 17 г. мама отива в Панагюрище да потърси майка си, която била директор в завод за кърпи. Искала да се сближат, но майка й я изгонила. Вече имала друг мъж и друго дете. По-късно след години баба ми се сеща за мама и започва да я търси. Тя не я отблъснала, дори й помагала, пращала й пари. Мама  не е имала щастливо детство, затова, когато ходеше някъде много държеше аз и брат ми да сме винаги с нея.

Източник: portal12.bg