Феноменален залез, в който ти остават очите е заснел и споделил в групата на Трън Сергей Дудов, видя zapernik.com.
Красотата е заснета на живописно, но непознато за повечето хора място – най-високата махала на трънското селце Ерул, която носи звучното име Мучи Баба.
Историята на името Мучи Баба също е интересна. Легендата за това как се е появило странното име е записана от краеведът Иван Ерулски още през 1992г.:
„Имало преди много години една стара жена – чудно име имала тя – Гордена. Когато била млада, Гордена пристанала на един момък от Ерул. Родила момиченце, но тъй като била сираче, не могла да отгледа свидната си рожба. Момъкът от Ерул се бил вече оженил, когато разбрал, че има дете от Гордена. Говорил с невестата си и я убедил да си вземат детето, казали и на Гордена, а тя горката нямала какво да прави и склонила. Разбрали се, че майката ще може да идва в Ерул по всяко време, за да вижда рожбата си. Гордена била от Бусинци. Това станало, след като ерулчани преместили селото си от Селище.
Пръснали се родовете из балкана… Търсили укритие от турците. Къщи били построени и на преслопа под Лиляк. Именно през този преслоп бил най-прекият път от Бусинци за Ерул.
Често идвала Гордена в селото. Хората я разбирали и не я корели. Само веднъж в манастира по време на събор един от калугерите й казал вече никога да не се хваща с мъж и да не се омъжва – това щяло да й бъде наказанието. Гордена втори път не пристанала на мъж. Годините минавали. Гордена стареела, детето й растяло. Но ето, че краката й вече не я носели. Един ден й обадили, че нейното момиче (а то било вече пораснало и било толкова красиво, че от околните села много често идвали да я искат за жена) ще се жени.
Тръгнала Гордена от Бусинци за Ерул. Когато се изкачила на преслопа при Лиляк, била така уморена, че решила да си почине, полегнала върху тревата и заспала. А сватбарите я чакали, чакали… Решили да тръгват към манастира – там трябвало младите да се венчаят. Пътят им минавал през преслопа – имало музика, гълчава, но Гордена така и не чула. Когато се събудила, вече преваляло пладне. Решила да не става за смях и се върнала, проклинайки съдбата си.
Минали години… Гордена била вече твърде стара, а някогашната й дъщеря била вече и тя на години. Една нощ старата жена сънувала, че трябва да иде в Ерул и да види своите внуци, а те били три момчета и две дъщери. И тръгнала – станала твърде рано, защото до Лиляк имало доста път, пък и този върляк така я уморявал. Успяла някъде към ручък да се изкачи на преслопа, но така била изморена, че щом стъпила на равното, паднала. От построените тука къщи я видели и решили да й помогнат.
– Този върляк ще измучи всяка баба – им казала баба Гордена, а хората веднага подхванали речта й.
– Мучѝ баба, мучѝ баба…
От Ерул пристигнали дъщеря й и внуците. Пристигнали и други хора. Направили веселба точна под Лиляк. Този преслоп и тази махала днес се наричат „Мучѝ баба“.
