Жители на Перник се събраха пред входа на ВиК Перник, но не за протести, а за да открият паметна плоча, посветена на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Точно на това място през 70-те години на 19-ти век е била къщата на Стойовия род, която е приютила знаковия български поет. Вазов е бил жител на Перник в периода 1873 до 1875 г. , а престоя му в града ни по неговите думи е бил един от най-безгрижните в живота му, но и един от най-важните определящи творчеството му занапред.
Миналото на големия български поет реши да възкреси в паметен знак инициативен комитет, предвождан от Румен Иванов – потомък на Стойовия род. Както вчера писахме, в паметната плоча бе допусната правописна грешка. Организаторите обаче са реагирали бързо и са коригирали сгрешената дата.
А цремонията беше съпроводена под звуците на Духовия оркестър с диригент Трифон Трифонов.
Днес на мястото на някогашната къща на дядо Стойо се събраха областният управител на Перник Емил Костадинов, зам.-кметът на община Перник Стефан Кръстев, наследници на Стойовия род и много перничани, сред които и Димитър Дойчинов – почетен председател на славянското дружество „Иван Вазов“.
Те бяха поздравени от областния управител Емил Костадинов:
„За мен е чест да присъствам на откриването на паметния знак на Иван Вазов, който е монтиран на мястото, където е живял в периода от 1873 до 1875 г. По този начин Перник изразява своето уважение към Народния поет. Събитието съвпада и със 170–годишнина от рождението на патриарха на българската литература“.
Костадинов посочи, че Вазов е безрезервно отдаден на Отечеството си и е живата връзка между поколения, времена и епохи.
„Няма българин, който да не знае кой е Иван Вазов. Няма българско дете, което поне веднъж да не е прочело „Аз съм българче“. Затова съм изключително радостен, че Перник стана част от честванията на годишнината от рождението на Патриарха на българската литература. Тази паметна плоча ще напомня на бъдните поколения за това, че Иван Вазов е бил и ще бъде част от Перник“,
Иван Вазов има своя пернишки период в творчеството си, а дните му прекарани в Перник са може би най- безгрижните в дългия му живот. Перник има привилегията да бъде свързан с младия Вазов. Пребиваването на младия поет в Перник оставя дълбоки следи в неговия душевен мир. Той силно се привързва към Перник и сърдечно го обиква. Затова и връзката му с Перник остава завинаги жива.
„В Перник престоях година и половина. Тоя период е от голямо значение за развитието ми. Тук аз дойдох за първи път в по-близко съприкосновение с чужденци и разширих значително своите кръгозори, като изучавах два чужди езика. Но което е по-важно, в Перник имах случай да се сближа за първи път с простия български народ, със селянина, и да изуча неговия бит, неговите нрави и обичаи, в сред една девствена природа. Пернишкият период в моя живот бе много продуктивен и от голямо значение за моето творчество“,
казва самия Вазов.
През есента на 1873 година младият поет пристига в Перник и се настанява в къщата на чорбаджията Стойо, разположена тук, в подножието на крепостта „Кракра“. В дома на заможния перничанин Вазов остава там до края на пребиваването си – пролетта на 1875 г. Строителството на железницата привлича тук специалисти от различни националности: италианци, хървати, белгийци, немци, французи, англичани. Колоритният граовски диалект се смесва с различни европейски езици. Поетът преводач се сприятелява с инженера Жулиен и със семейството на белгиеца Бош.
Младият творец е дишал въздуха на тогавашното село Перник, разхождал се е по калдъръмените улици, откривал е хубостта на момите, въздишал е по тях, пишел е стихове. Силно впечатление са правили на Вазов „гиздавите носии” на пернишките жени и техните поетични имена: Струмка, Млада, Разделина. Качвал се е на крепостта, носеща името на Кракра Пернишки.
„Там по цели часове мечтаех и се вглъбявах в миналото на България, живеейки с призраците на онова героично време”-
казва Вазов. Малко трябва на поетическото му въображение, за да се втурне във вихъра на битките и да роди през 1874 година поемата „Самуил или мечтания на Перник“, в която възпява „победите на Кракра и Самуил”. Самият Вазов отбелязва, че „най-голямата печалба, която имал от Перник”, е сюжетът на поемата „Трайко и Риза”, изграден върху действителна история, на която бил свидетел.
През пернишкия период Вазов създава и няколко пътеписа, написани увлекателно и живо. Това са „Вискер планина“, „Погановският манастир“ и „До Радомир“. Връзката на Иван Вазов с Перник остава завинаги жива и доказателство за това е, че след години той се връща в Пернишкия край, воден от носталгия към своята младост. Показателен в това отношение е разказът му „След двайсет години“. Героят, чиито прототип е самият Вазов, тръгва по пътищата на Перник, за да срещне спомените си. Той се покатерва по крепостните стени на Кракра, навестява дома, в който някога е живял, търси къщата на Стурмка, която е харесвал в младостта си и се е вълнувал от хубостта й. Спомня си за „звънливите крясъци на младостта”.
Потъва в скръб, защото научава, че Струмка е починала и с мъка възкликва:
„Моята първа, възхитителна любов”.
За нас този разказ е особено ценен не само с точната картина на живота в Перник в края на 19-ти век, а и с автобиографичните сведения , които авторът дава за себе си в иначе много оскъдния от към факти негов престой в Перник.
Инициативата за поставянето на паметния знак е на Стойовия род. Те създават Инициативен комитет, чиито председател е Румен Иванов, автор на книгата „Забравените кметове на Перник”. Начинанието е подпомогната и от местното Славянско дружество, носещо името на класика на българската литература. „Перник отдава дължимото на Вазов”- така можем да неречем днешното събитие, чиято по- голяма цел е да върне в историческата памет на перничани споменът за класика на българската литература и да го предаде на следващите поколения.
