Д-р Александър Симидчиев е роден на 23 април 1962 година. Кариерата му започва от Специализираната болница за лечение на белодробни болести „Св. Пантелеймон” в Перник
Впоследствие е назначен като асистент в Университетска болница по белодробни болести „Св. София” в столицата
До 1996 г. работи в голяма компания за медицинска техника, от 2001 г. е продуктов мениджър в световноизвестна (фармацевтична компания
Пулмолог е, началник на отделение в МВР-болница в София
Преподава в Пловдивския медицински университет
Председател е на сдружение „Въздух и здраве”
Д-р Симидчиев вече е коментирал темата за замърсяването на въздуха, включително и в Перник . А ето какво разказа пулмологът в интервю за „Монитор“:
– Д-р Симидчиев, според научни публикации голяма част от българите са се срещнали с родствен на COVID-19 вирус още през 2008 г. Вярно ли е това твърдение и на какво се обосновават тези данни?
– Данните са упоменати в две публикации. Последната е от 15 юли в сп. Nature. Там се казва, че имунитет към SARS CoV 2 има включително при хора, които не са се инфектирали преди това. Това явно става с близкородствени вируси, които ги има често. Става дума за коронавируси, които обичайно циркулират в околната среда. Втората публикация пък показва т.нар. филогенетично дърво на коронавируса и разяснява как той се изменя, когато преминава от едно място в друго, от една популация в друга. И така една от най-близкородствените връзки до сегашния коронавирус е един, който се нарича CoV-2008/Bulgaria. Той е много близкородствен спрямо днешния коронавирус, дори от SARS и MERS. Това е вирус, откриван в прилепи в България. Коронавирусите са установени доста отдавна и това не е нещо необичайно. През 2008 година е открит у нас, няма данни дали е бил при хората, но е близък до днешния COVID-19.
– Има ли данни колко от българите имат имунитет вече?
– На базата на изследванията от бързите тестове и PCR имаше няколко изказвания при колегите, че около 50% от хората са нечувствителни. Ако това е вярно, за 12 години 50% от популацията е развила някакъв вид имунен отговор. Това е относително бавен процес. До момента това, което имаме като изграждане на групов имунитет, е 4%.
– Доколко може да е достоверно това, като се има предвид, че вече се изтъкна, че COVID-19 вече мутира и имунитетът към него е нетраен?
– Тези изказвания са на базата на антителата, които се установяват. А истинският имунен отговор, който пази продължително време, не са антителата, а т.нар. клетъчен имунен отговор. Това беше причината и когато се говори за коронавирус, да се изкаже и хипотезата, че БЦЖ ваксината влияе върху това колко тежко боледуваме от COVID-19. Това вече почти е потвърдено напълно, защото се стимулира по подходящ начин клетъчния имунитет. Така той влияе повече върху вирусната стимулация. Тук имаме същия ефект, когато в миналото сме се срещали с подобен коронавирус, който циркулирал по нашите територии. Така е вероятно част от хората да са си изградили имунитет. Ако вземем предвид, че вече имаме 4% групов имунитет, общо взето, за 10 години ориентировъчно са около 40%. Но това е малко спекулативно. Така или иначе имаме вирус, който прилича много на сегашния SARSCoV2, установен у нас през 2008 година.
– Притеснява ли драстичният скок на заразените, и то през лятото, като имате предвид, че се нареждахме при отличниците за справяне с пандемията? Чухме и прогноза, че броят на заразените ще достигне 25 000 през септември.
– Не бих казал, че скокът е драстичен, виждам увеличение на случаите на зараза на базата на това, че мерките паднаха и хората се върнаха към старото си поведение. Честотата на заразяване зависи именно от поведението ни. Със сигурност, когато имаме нов щам вирус, нашият имунен отговор е девствен спрямо него. Няма значение дали е зима или лято. Причината да има такава цикличност не е външната температура, защото вирусът преминава от един човек в друг директно. На практика не стои много във външната среда. Поне засега се смята за по-вероятно, че начинът на предаване през трети предмети е по-малко важен от директното предаване от един човек на друг. Затова и хората в затворени помещения се заразяват повече. Твърде малко обаче знаем за този вирус, има повече спекулации, отколкото факти. Но като има малки парченца информация от предходни години, можем да сглобим една картина, която да ни даде по-ясна представа.
– При условие че има толкова неизвестни и имунитетът е нетраен, може ли да се изработи ефикасна ваксина?
– Антителата са нетрайни, но имунитет се развива. И хората, които са боледували, не боледуват отново.
– Тоест не сте съгласен с твърденията отпреди дни, че можем да се разболеем и 4 пъти на година от COVID-19?
– Част от хората могат да боледуват по този начин, ако техният клетъчен имунен отговор не разпознае правилно вируса. Антителата не са трайни – те изчезват след 3-4 месеца. Ако разчитаме само на това, имунитетът няма да е траен. Паметовите клетки помнят продължително време, не антителата. Имаме клетъчен имунен отговор, който отговаря за по-дългата памет.
– Може ли да има ефикасна ваксина обаче при толкова неизвестни, както изтъкнахте?
– Засега първите данни за двете ваксини, които са най-напред в процеса на изследване, са много обнадеждаващи. Но за да сме сигурни, трябва да изчакаме крайните резултати и всички проучвания да преминат. При всички положения имунен отговор се генерира. Краткотрайният с антителата изчезва за около три месеца, но това не означава, че хората престават да бъдат защитени. В медицината няма 0%, както и 100%. Това позволява да мислим дали можем да направим ваксина, която да работи с клетъчния имунитет. Затова БЦЖ ваксината работи. Когато хората са ваксинирани с нея, изглежда, че прекарват коронавируса по-леко. Тежко е в страни, в които няма БЦЖ програми.
– А вярно ли е, че витамин C е противопоказен при COVID-19?
– Нормалното хранене ни доставя достатъчно витамин С, особено през лятото, когато има плодове и зеленчуци. В по-високи дози витамин С обаче укрепва съдовата стена и се насочва към по-добро кръвосъсирване. Коронавирусът уврежда кръвоносните съдове така, че предизвиква съсирване в тях. Затова приемането на високи дози от този витамин едва ли е най-разумното нещо, което може да се направи.
– Тоест не бива да прекаляваме с него, а не да го избягваме?
– Точно така. Ако имаме балансирано хранене, консумираме плодове и зеленчуци, не е необходимо да приемаме допълнително витамин С.
– А що се отнася до витамин D, както и за селен и цинк, които горещо се препоръчваха по време на епидемията?
– Ако има ниско ниво на витамини, те трябва да бъдат набавени до нормалното. Но качването над нормалното ниво не помага, дори може да вреди, особено при мастноразтворимите витамини. Не е редно да се прекалява с тях.
– Притеснявате ли се от усложняване на обстановката през есенно-зимния период и ще се затрудни ли диагностицирането след появата на грипа?
– Да, разбира се, че ще се затрудни диагностицирането. Досега между другото не се притеснявахме, че трябва да диагностицираме от кой вид точно са респираторните вируси, които обичайно циркулираха през есенно-зимния период. Причината за това беше, че няма специфично лечение за който и да е от тях. Ако нямаме лечение за нещо, диагностиката е безсмислена, защото не помага. Сега притеснението ми е, когато имаме нещо, което можем да предотвратим, но не го правим. Така че можем да се предпазим от класическия грип чрез ваксинация, а и всички респираторни заболявания с мерки като миене на ръце, носене на маски и физическо дистанциране. Трите стандартни неща работят върху всички респираторни вируси. И вместо да се чудим кой тип са, ако спазваме тези елементарни мерки, ще има по-малко заболеваемост при всеки един от тях.
– А защо все повече млади хора започнаха да се разболяват от COVID-19?
– Защото вирусът разчита на поведението на хората и това определя какво ще направи той. Понеже се изтъкваше, че младите хора боледуват по-малко, явно те не се притесняват, ходят по дискотеки, събират се на групи и в резултат на това вирусът се разпространява в по-голяма степен върху тази популация.
Източник: Монитор
