Предоставяме на вашето внимание пълен текст, стенограма, на заседанието на Националния съвет на Българската социалистическа партия, проведено на 17 август 2016 година. Пленума на БСП бе посветен на избора на кандидат президент на партията. Поради огромния обем от материал и изказвания, сайта ни ще ви запознае със стенограмата от заседанието на части, като ще наблегне на най-интересните моменти от дискусията. Започваме с представянето на документа посветен на оценката на БСП за приключващия мандат на президента Росен Плевнелиев със заглавие „Един тежък провал“, както и с платформата за явяване на президентските избори на БСП през 2016-та година.
Корнелия Нинова: Уважаеми другари и другарки, информирам ви, че на заседанието са поканени депутатите от ПГ на БСП, които не са членове на Националния съвет, както и областните председатели, които също не са членове на Националния съвет, така както изисква член 57 от Устава, при обсъждане на такъв дневен ред като днешния. Пристъпваме към 1 точка – оценка на мандата на президента Росен Плевнелиев. Мисля, че сте я получили още вчера. Ще говори Валери Жаблянов, заповядайте.
Валери Жеблянов: Уважаеми другарки и другари, на вчерашното си заседание ИБ на партията разгледа и прие два документа, които според нас са икономически и политически свързани и това са документите, които вече са ви предоставени.
Първия е оценка за приключващия мандат на президента Росен Плевнелиев, озаглавен – „Един тежък провал“. Също и платформа за явяването на президентските избори на БСП през 2016-та година.
Какво налага съществуването на тези два документа? И какво налага да имаме оценка, извън платформата ни за изборите? Има няколко причини и те са изброени.
Корнелия Нинова: Приемате ли двата документа за да ги обсъдим заедно, защото според мен, те наистина са свързани, или желаете да ги разгледаме поотделно?
Валери Жаблянов: Започвам с документа, които представлява оценка за мандата на президента Росен Плевнелиев. Считаме, че документът е необходим поради една главна причина и тя е, че не приключва просто един обикновен президентски мандат, в който е имало слабости с неизпълнени намерения и оспорвани решения, изявления и поведение на държавният глава, а приключва един мандат, в който досегашният президент на Републиката на два пъти създаде служебни правителства за провеждане на парламентарни избори с резултати, които бяха фалшифицирани, по оценка на ръководните органи на нашата партия, а всъщност не само по наблюдение на участващите в изборите, но и по наблюдение на външни наблюдатели. Двата кабинета, служебните, назначени от президента, не се справиха с организацията и провеждането на изборите. И дотолкова, доколкото изборите са същностният елемент от демократичното устройство в страната, то беше заличена самата политическа демокрация в България и ударът, които беше нанесен от двата служебни кабинета беше доста съществен.
Вторият въпрос при който ми се струва, че президентът надхвърли конституционните си правомощия, е поемането едностранно, без съгласуването с другите държавни институции във външнополитическата област на ангажименти, задължаващи българската държава и българските държавни институции с решения и последващи действия, които не са обсъдени и не са одобрени от парламента, и до толкова, доколкото българската държава днес е парламентарна република, президентът излезе извън конституционните си правомощия.
Считаме, че в този документ тези нарушения на държавния глава трябва да бъдат посочени ясно, за да се предпазим от подобни опити на държавния глава в бъдеще. Необходимо е посочим необходимостта държавният глава да се придържа стриктно към Конституцията, и дотолкова, доколкото, той е една от водещите външни институции на страната, и в момента е във фокуса на общественото внимание, е необходимо да се защити политиката, която би трябвало да гарантира суверенитета и сигурността на държавата. Не може вече да допуснем държавния глава, независимо кой е той, да служи на скрити политически среди извън територията на страната.
Затова смятам, че документът, характеризиращ мандата на Плевнелиев като тежък провал не е пресилен. Смятам, че той в много голяма степен отразява обществената оценка за неговия мандат.
Разбира се, обществото даде своята оценка за мандата в един, как да кажа, ежедневен изказ, с малко по-други изразни средства, но ние като политически орган не можем да си позволим да стигнем до подобни крайности, но струва ми се, нашата оценка е доста ясна, доста категорична, придържайки се към рамките на Конституцията и демонстрирайки нашето разбиране за функциите, мнението и ангажиментите на държавния глава към конституционния ред в държавата.
Пристъпвам към кратко представяне на предложения проект за платформа на Българската социалистическа партия за участие в президентските избори през 2016-та година.
Искам да кажа, че документът, така както ви е представен, е разработен взимайки предвид основните програмни постановки на БСП, залегнали в програмата на партията. Базира се на политическата платформа на партията, приета от 49 конгрес и отчита политическите позиции на НС на БСП за парламентарна република и социална държава, която беше приета през месец юни на заседание на НС на партията. И също така се придържа към политическата рамка, приета от ИБ на партията преди месец на заседанието на бюрото, за водене на преговори с други политически партии и организации, за подкрепа и участие в президентските избори.
Основните моменти, които се съдържат в платформата, са предложени във следната последователност: Те отразяват разбирането на БСП за функционирането на поста държавен глава на Република България, за необходимостта от придържане към конституционните баланси, и институционалните правомощия на отделните държавни институции, така както са вписани във Конституцията.
В този документ сме се постарали да се изразява нашето партийно разбиране за състоянието на българската държава, на държавността в момента, на отношението ни към основните вътрешни и външни процеси, които определят хода на дневния ред, за мястото на държавния глава, и за това, какво ние бихме държали да видим като ангажимент от кандидатът, който нашата партия ще излъчи за най-високия пост в държавата.
Спрели сме се на няколко аспекта. Един от тях е въпросът за националната сигурност, струва ми се водещ в момента и на фокус от общественото внимание, както и на въпроса за необходимостта от преодоляването на тежката демографска криза.
Въпрос, който бе поставен и разгледан в парламента по инициатива на БСП. Въпрос, който бе поставен и от други партии от левицата, и който до момента не намира съответната управленска и политическа реализация. Затова струва ми се по този жизнено важен въпрос за нацията, БСП не може да бъде наблюдател, а трябва да бъде инициатор.
Ние като социалистическа партия, която ясно разбира, че в основата на демографската криза стоят тежките социални сътресения, водещи до отчаяние българското общество, не може да не поставим този въпрос като ключов в нашата платформа. Това е въпрос за състоянието на обществото и тежките социални различия в него, водещи до рецидиви породени от класова омраза, прикрита зад битови и всякакви други инциденти. Като основен въпрос е разгледан и този за запазването на парламентарната република като форма на държавно устройство, така както е записано във Конституцията от 1991-ва година.
Считам, че нашата партия не може да направи никакъв компромис относно това. По наша оценка опитите за промяна на Конституцията са генерирани предимно в средите на десницата, но и от някои други политически сили, които разглеждат промяната на Конституцията и държавното устройство, като път за повишаване на общественото доверие към държавата и нейните институции. Нашата оценка е, че това е далеч от действителността, не приемаме това разбиране, и считаме, че парламентарната република е най-същностната формула на демократично участие и изява на българските граждани.
Поставени са и въпроси от друг характер, които според нас са важни за функционирането на българската държава в бъдеще.
Това са въпросите за необходимостта от преодоляване на тежката икономическа изостаналост у нас в сравнение с останалите държави от ЕС, както и за пътищата за преодоляване на тази икономическа изостаналост, което пък очевидно е свързано с прекратяване или преформатиране на сегашната икономическа и финансова политика на държавата. Изхождайки от отрицателните примери, демонстрирани от приключилия президентски мандат, проектът на нашата платформа ангажира кандидата с политика на деидеологизация в образованието, културата и масмедиите, дотолкова доколкото, сегашният президент все още изпълнява длъжността и ангажира институцията със силно отрицателни оценки, касаещи големи периоди от развитието на България. Бяха раздадени оценки относно характеристиката на партиите, включително и на нашата партия, от позициите на антикомунизма.
Досегашният президент се беше превърнал във инициатор и генератор на идеи, които би следвало да създадат едно силно идеологизирано обществено мнение в страната, с единствената цел да изолират социалното и политическо влияние на нашата партия.
Считам, че този момент е доста специфичен в дейността на бъдещия държавен глава, и струва ми се тук трябва да има една съществена преоценка във функционирането на поста. Тъй като това не е първи случай, струва ми се всички си спомняме, че имаше и други рецидиви в тази посока и по времето на мандата на президента Желев, както и по времето на президента Петър Стоянов т. е. това е крайна характеристика на представителите на десницата на поста държавен глава.
Считаме, че настоящият проект за платформа трябва да бъде приет като основен документ за участието на нашата партия в президентските избори, независимо от бъдещите форми на политическо сътрудничество и коалиционно взаимодействие. Защото той отразява нашата политическа позиция, нашата философия, нашата оценка за функционирането на Конституцията и държавните институции, както и на поста държавен глава. Дотолкова доколкото ние трудно бихме могли да направим компромис с хаотичните идеи за реформиране на държавното ни устройство, залегнали често пъти във въпроси към нас.
Искам да информирам пленума на НС на БСП, че непосредствено преди заседанието се състоя заседание на Комисията по идейно и програмно развитие, където текстът беше обсъден доста оживено и струва ми се съдържателно. Бяха направени предложения относно ролята на президента като защитник на конституционните права на гражданите, така както е формулирано в текста на платформата с пожеланието да става въпрос не за защитник, а за един активен президент, който не просто защитава конституционните права на гражданите, а който отстоява в пълен обем реализацията на тези права и считам, че в тази посока бележките бяха конструктивни.
Беше дискутиран и въпросът за характера на документа, и за какво ще ни послужи платформата, така както всъщност я представих преди малко пред пленума. Ние се съгласихме в комисията, че платформата трябва да остане като документ на БСП за участие в изборите, и в никакъв случай не трябва да бъде изменян, модифициран и допълван, в резултат на каквито и да било по-нататъшни разговори и преговори за подкрепа. Напълно е възможно при многостранна подкрепа другите политически сили да имат собствени платформи и документи по темата, тъй като те също имат свои ангажименти към избирателите си, а струва ми се това е напълно нормално не само за българската, а и за цялата демократична практика.
По профила на президента в комисията имаше единодушие за това, че трябва ясно да бъде изведена необходимостта за патриотичния характер на нашия кандидат. Дотолкова доколкото в самия текст това понятие не е изведено като основно, приехме, че при съответната редакция на съответното място, едно от изискванията към нашия кандидат, ще бъде да има ясен патриотичен ангажимент.
Беше прието по време на заседанието и изискването, включително и в онази част, която би трябвало да описва параметрите, в които би следвало нашият кандидат да осъществи своята кампания, а после да ги приеме като своята програма за управление, той да бъде гарант за суверенитета и на националната сигурност, а не просто на националната сигурност, предвид съвременните условия на международните отношения.
Има дестабилизация на Югоизточна Европа, а и не само на Югоизточна Европа, и за това въпросът за суверенитета на нацията придобива по-различно звучене и по-различно разбиране, от това, което беше преди няколко години. Беше изразено, а и струва ми се получи единодушно одобрение от цялата комисия разбирането, и тук искам да направя една бележка, не сме гласували всичките тези основни допълнения, за които в момента ви говоря, но беше изразено общото съгласие на другарите от комисията, да се включи текст, който ясно ангажира нашия кандидат за поста президент на Републиката, с пълното противопоставяне на провеждането на агресивна политика на територията на България, срещу която и да е била друга държава, съседна или по-далеч. Да излъчим президент, който ще работи с таланта и знанието на всички българи. Комисията в мнозинството си прие това предложение.
Искам накрая да обърна внимание, че беше обсъдена една функция на държавния глава, която беше изоставена от президента Плевнелиев, а това е именно възможността той да бъде генератор и инициатор на политики, които надхвърлят парламентарните мандати на отделните правителства, а той да бъде инициатор на дългосрочни политически идеи и предложения за конкретни политики в областта на решаването на основните въпроси, които в началото бяха изведени. А именно: икономическата изостаналост на България, осигуряване на приемственост на правителствената политика в тази посока, решаване на демографската криза, и други въпроси, които надхвърлят рамките на един парламентарен мандат и на една партийна политическа платформа.
Последно, в комисията беше обсъдено названието на платформата и беше изразено общо мнение, че то се нуждае от известно идеологически уплътняване, за да даде партийно-политическа характеристика на платформата.
Комисията се съгласи около едно предложение, което звучи по следния начин „За достоен президент на достойна държава, за България която обичаме“.
Това е едно предложение за редакция на названието на платформата, което се появи в хода на дискусията, и което беше прието от другарите. То е и балансиращо и поставящо акцент върху това, какъв президент очакваме и каква държава искаме да имаме.
Това е, което мога да представя до тук, по платформата и основните й моменти. Тя беше раздадена по електронен път на членовете на НС и предполагам, че по-голямата част, вече са запознати с нея. Тя е документ, който очевидно не е завършен и може да бъде допълван, особено в онези моменти, които ни се струват същностни за БСП, като оценка за състоянието на държавността и функционирането на държавните институции.
Благодаря на членовете на НС за вниманието.
Очаквайте продължение.
Източник: Big5.bg
- бсп
- пленум
- ген румен радев
Източник: Nbox.bg
