Проф. Тодор Кантарджиев – директор на Националния център по заразни и паразитни болести и член на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса, наследява бялата престилка от своя баща.
За нещастие той не успява да доживее да види сина си като дипломиран лекар. Кантарджиев губи завинаги бащината ласка, докато е все още студент.
Отвъд медицината професорът се интересува живо от история, а неговият род е оставил видна диря в нея. Родословното дърво на Кантарджийския род от Копривщица е проследимо 2,5-3 века. Името дошло от занаята, който се развил в района покрай многото находища на железни руди. От тях прадедите на Кантарджиев правели кантари по висока за времето си технология, с които търгували в Цариград, където имало пазар за скъпи технически изделия.
„Историята на рода ни следва историята на развитие на възрожденското общество. Всичко наследява първородният син, за да не се разпилява имането. Перспективата за братята му е да се изучат – да станат свещеници, даскали, чиновници или офицери. Прадядо ми Стойко Илиев Кантарджиев идва в София след Априлското въстание и с брат си Георги след Освобождението се записват във военното училище. Стойко се девоенизира и работи в геодезията – прави едни от първите планове на София. Има две дъщери и двама синове, дава на всички висше образование. Момчетата завършват в Германия, дядо ми – Тодор Кантарджиев, става строителен инженер, брат му Петър – архитект, и след години е главен архитект на София, плоча с името му има на ул. „Аксаков“, разказва проф. Кантарджиев.
Неговият дядо пък записва със златни букви името си в българската история със строежите на Рилския водопровод, първия язовир в България – „Златна Панега“, яз. „Студена“, негов проект е и яз. „Копринка“.
„Работил е и на яз. „Искър“, но там не ръководи строителството и слава Богу. Когато подгонват Трайчо Костов, в немилост изпадат и приближените му, сред които е инж. Секиларев – министър на строителството, разстрелян, като едно от обвиненията към него е защо се строят едновременно „Росица“ и „Студена“ – изтощавало младата държава. Дядо ми благодарение на случайност остава встрани и се зарича: „Повече директор не ставам“, допълва проф. Кантарджиев.
Първият доктор в рода му е сестрата на неговия дядо – д-р Надя Кантарджиева-Кожухарова. След това баща му решил да поеме по пътя на медицината и става лекар бактериолог, но умира млад. На него професорът кръщава своя син Весел, който е трето поколение медик и оглавява кожната клиника към ВМА. Съпругата на Кантарджиев също е лекар, но любопитното е, че при нея медицината също идва по наследство от нейния баща.
