Перничанка, останала без работа заради кризата от пандемията на коронавирус бедства без пари и храна от дни, сигнализираха до zapernik.com нейни познати.
Малина Димитрова живее напълно сама. Децата й заминали в чужбина през месец януари. Жената била работник в кухня, без трудов договор. Извънредното положение и прекратяването на дейност принудило шефа й да я освободи от работа. Малкото пари се стопили и Малина изпаднала до степен да няма какво да яде. От 16-ти до 13-ти април буквално нямала какво да яде, казва тя пред zapernik.com.
За тежката й съдба сигнализирали на кметицата в Кметство Изток. Оттам изпратили малко помощ – храни от първа необходимост, брашно, олио, макарони, ориз и пастети. В момента Малина пести и преживява от храната, която са й дали, моли се на комшийки за четири филийки хляб. Тъй като почти няма зъби изпитва затруднения да яде твърда храна, разменила пакета ориз за малко картофи, за да ги свари и намачка. Преварява оскъдната си храна, за да може да се нахрани.
Освен това Малина е астматик, на апаратче за дишане, няма обаче пари, с които да си купи лекарства. За капак от общината й пристигнало писмо за наем, но и него няма с какво да плати. В дома й няма хладилник, нито печка, единствено един котлон.
„Нямам братя и сестри, роднини, децата ми заминаха, още се установяват, трудно им е, няма как да ми изпратят пари. Казват: Мамо, стискай зъби още малко, ще ти помогнем“, плаче Малина.
„Звъннах на шефа ми, не си вдига телефона. Говорих с БЧК, не попадам в никаква графа за помощи. Казаха ми да си пусна документи в социални грижи, ако имах един лев да отида до центъра на Перник, щях да го дам за хляб“, допълва още Малина Димитрова.
Малина никога не е имала родители – израснала е в пансион и знае какво е да нямаш от малка. Двете си деца е отгледала сама. Тя е и един от перничаните, на които се срутва къщата при земетресението от 2012 година. Оцеляват по чудо, а къщата е на парчета. От тогава живее в общинско жилище под наем.
„Беше страшно, децата ми бяха малки, покрива се срути върху главата на дъщеря ми, шиха я“, споделя Малина.
„Не съм молила никога за помощ. Не съм получавала помощи. Българка съм. Трудно е, но знам как да се боря. Искам работа, но кой ще ме вземе на тези години. Да гладуваш и да няма кой да ти даде….тежко е“, казва Малина, която е на 55 години.
Пред репортер на Zapernik.com тя сподели, че това от което най-много има нужда в момента е работа. Работила е в много заведения като готвачка. Изключително общителна, на Малина и липсва контакта с хората. Единственото, което не може да работи е на улицата.
„Бих излязла, ще чистя, но след това като се прибера пет дни трябва да съм с апаратчето заради астмата. Аз съм човек с достойнство, не мога да седя без работа, това ме убива“, казва още Малина.
