Разказ до ZaPernik.com: Какво се случва с децата от дома за настаняване в село Дрен?

ZaPernik.com получи на пощата си разказ за трудностите на дете, което е навършило годините и трябва да напусне дома в село Дрен. За срещите му с институциите и стреса, който преживява. Публикуваме го без редакторска намеса:

Център за Настаняване от Семеен Тип (ЦНСТ) в село Дрен е институция,работеща с деца, лишени от родителски грижи. Там има настанени около 15 деца на възраст 13-18 години.

Когато чуем „Дом за деца“ обикновено в представите ни излизат неприятни картини, но противно на очакванията, домът в село Дрен е приветливо и чисто място.

Но с хубавите неща до тук. Три от децата тази година завършиха средното си образование в град Радомир. Децата бяха изпратени от Дома с празненство, в присъствието на дарители и представители на общината към град Радомир и село Дрен. На завършващите бяха раздадени подаръци,което предизвика радост у децата.

Българската система е устроена така,че за навършилите 18 години младежи, често няма последваща грижа. Такъв е и случая, който ще разкажем.

Денис е младо и амбициозно момче, което преди дни завърши 12 клас. Животът му на пълнолетен обаче не започна, както му беше обещано. От Дома в село Дрен му бе казано, че има подсигурено общинско жилище, в което той може да живее в срок от 2 години. Това жилище е било „подсигурено“ от Дирекция Социално Подпомагане град Радомир. С мечтите на Денис до тук. Пет дни преди да напусне дома му е съобщено, че за него общинско жилище няма.
От тук се заемаме ние и започва звънене по институции,за да разберем как така нещо „обещано“ изведнъж става „работим по въпроса“.

И започва нашият случай „Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая“

Оказва се, че от Дома в Дрен са осигурили жилище, но вчера Денис е приет в дома на негов приятел,само защото хората са добросърдечни и искат да помогнат на дете. След разговор с община Радомир се оказва,че те останали с впечатление,че нещата около настаняването са уредени.Общината звъни на директорката на Дома, след разговор с нас,а как е протекъл разговора, не знаем, защото никой не ни уведоми. Директорката дори си позволи да притесни един от дарителите на домашния му адрес, за да говори да не „ръчка“ по случая.
От ДСП в Радомир ни казаха, че Денис е пуснал молба за общинско жилище, но за услуга, която не е налична. Та големия въпрос е кой тук е позволил едно дете да пише такава молба,без присъствие на социален работник; защо не му е казано, че услугата не е налична и защо не му е предложен друг вариант за съществуваща услуга?

Това предизвиква въпроси като: Ще се намери ли жилище за Денис? Кога ще се намери жилище за Денис? Какво ще стане с децата, които завършват догодина? Кога институциите ще спрат да си прехвърлят топката и ще започнат да вършат работата, за която им се плаща?

И последно: Моля институциите да не се сърдят, че има будни и загрижени за младите, граждани. Пишем тази статия, защото искаме бързи отговори и действия.

Благодарим.
Митко и Мария

Share Button

Коментари

коментара

Посетете водещата страница на: