Четирима са номинирани тази година за почетен гражданин на Перник. Един от тях ще получи отличието си в Деня на града -19-ти октомври, след решение на общинските съветници на извънредна сесия.
Цветана Манова
Тя е инициаторът за признаване на пернишката Сурва за движимо национално богатство от ЮНЕСКО. Автор е на много книги, свързани с етнографията на Пернишко, с родовата памет и обичаи. Една от книгите й е „Сокове от корена“, в която е събрала разкази за бита и обичаите на местните.
Цветана не спира да пише и днес, да събира спомени и етнографски материали, да работи за популяризиране етнографското богатство на Пернишко. Нейни статии излизат в издания на БАН.
Филип Седефчев
Той е роден на 25 септември 1935 г. в село Садовик, тогава в област София, околия Брезник. През 1961 г. завършва живопис в Националната художествена академия при професор Ненко Балкански. Член е на Съюза на българските художници.
Автор е на знака на маскарадните игри в Перник.
Автор е на над 300 реализирани постери, запазени знаци, гербове. Проектирал е и изпълнил над 90 монументални творби – стенопис, гоблен, витраж, пластики от дърво, камък, метал, керамика. Живописта му е определяна като символен балкански „Оп арт“.
Любомир Бъчваров
Той е роден е във Велико Търново на 29 септември 1941 г. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1967 г. със специалност актьорско майсторство. Работи в Драматичен театър „Крум Кюлявков“ в Кюстендил (1967-1969), Драматичен театър „Боян Дановски“ в Перник (1969-1979), Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново.
Актьор и директор на местния театър. Известен сред перничани е с ролята му на болярина Кракра.
Георги Йорданов-Ярето
/посмъртно/
Наричан по прякор Ярето, е български футболист, централен нападател. Клубна легенда на Миньор (Перник). Рекордьор на клуба по мачове и голове в първенството. Играе общо 15 сезона за клуба, в които записва 424 шампионатни мача и 152 гола.Прекарва един сезон и като футболист на Академик (София).
Родом от Перник, Йорданов е възпитаник на детско-юношеската школа на Миньор. Дебютира за първия отбор на 18 октомври 1964 г. в домакински мач от Южната „Б“ група срещу Орлин (Пирдоп). В два последователни сезона става голмайстор на втория ешелон – през 1964/65 с 18 гола и през 1965/66 с 19 гола. Любопитното е, че и в двата случая разделя голмайсторския приз с нападателя на Металург (Перник) Борис Сергиев.
През 1969 г. преминава в Академик (София), като през сезон 1969/70 изиграва 23 мача за „студентите“ в „А“ група и отбелязва 7 попадения. След края на кампанията се завръща в Миньор.
Йорданов играе за „чуковете“ до 1980 г., когато слага край на кариерата си на 33-годишна възраст. Общо за клуба записва 243 мача с 69 гола в елита и 181 мача с 83 гола във втория ешелон. През пролетта на 1976 г. става първият пернишки футболист, който отбелязва 4 попадения в един мач от „А“ група. Вкарва всичките голове за 17 минути при победа с 4:1 срещу Славия (София). Мощен нападател с добър отскок и отлична игра с глава.
Ярето почина на 10 юли 2020г.
