Единственият цех за боза в град Радомир зарежда София и Кюстендил с най-качествената боза

Валентин Данилов се занимава с производство на боза вече от 24 години. Той е единственият производител на сладката напитка в „Столицата на бозата“ – Радомир. Както ZaPernik.com писа един от големите цехове за боза на НАРКООП-а спря производство. Причината – твърде малък пазар. 

Цехът на Валентин Данаилов все още продължава да работи, но по думите му от година на година пазарът се свива. А радомирци не пият боза.

Политиката на бозаджийницата е да произвежда качествена боза със захар. В момента цехът произвежда по тон и половина боза на ден. Основно работи като подизпълнител на „Био България“ и благодарение на веригата поддържа производството си.

С една дума – хубава ферментирала радомирска боза от ръж можете да си купите от големите търговски вериги на пазара под марката „Хармоника“. Освен там, „ЕT ДАМ-20 Валентин Данаилов“ произвежда около два тона боза и за град Кюстендил и ….в един магазин в град Радомир.

„Почти никой вече не пие боза, потреблението спада и след време това производство може да спре“, казва Валентин, който в момента е може би единствения производител в пернишко, който произвежда боза от истинска захар, а не с изкуствени подсладители. Захарта, с която се произвежда радомирската боза е колумбийска, по-тъмна на цвят, но с по-добри качества от обикновената бяла захар.

„На пазара трябва да има и това, и това, който каквото желае това ще си купи“, допълва Данаилов по повод подслаждането на киселата напитка.

„За една хубава боза е нужно да има хубаво зърно. Пробвали сме да правим боза от всичко – от лимец, просо, пшеница, ръж и дори от грис – по подобие на турската. Но тя не е по българския вкус“, казва Данаилов.

По думите му хубавата боза се прави от захар. Тогава ферментациите са по-ускорени, по е полезно. Млечно-киселите бактерии оказват благотворно влияние на стомаха, на целия чревен тракт. Съдържа витамини В1, В2, В6 и е доста калорична.

Старите технологии от преди стотина години са били по-елементарни и по-лесно приложими, брашното е печено, вари се, добавя се захар…това е било. Докато сега индустриалното производство е само от зърно, захар или подсладители.

След като е пакетирана и готова за пазара, бозата престоява в хладилна камера.

„Повечето производители в България работят с пшеница. Ние работим с ръж – по-добра е и от към вкусови качества. От експерт знам обаче, че най-добрата боза се прави от овес, но той е по-скъп, както и лимеца“, обяснява Данаилов.

Производството на боза е елементарна работа, но не за прости хора. Особено важна е степентта на сваряване. Ако не е доварена се желира, ако пък е сварена повече става рядка и се разслоява и водата изплувва отгоре, обяснява радомирецът.

Бозаджийският цех продължава да работи нормално в условя на пандемия. По думите на Валентин коронавирусът по никакъв начин не е променил пазара при тях. „Всичко върви, стига да сме здрави“, казва Данаилов.