Майката на Първанов – баба Марийка от Рудничар била светица

Миналата седмица се спомина тихо и кротко една истинска българка – майката на Георги Първанов. Марийка Величкова напусна този свят след инсулт.Последните си земни дни тя изживя в пернишкия квартал „Рудничар”, където прекара старините си. А можеше да живее и във вила „Калина”, докато синът и бе президент. Възрастната жена обаче издъхна не като майка на Първанов, а като една обикновена и скромна жена от народа.

Едва ли някой предполага наистина за каква жена става въпрос. За околните майката на бившия президента бе леля Мара, но никога баба Марийка въпреки преклонната си възраст. В интерес на истината тя бе жертва на част от разкаляния пейзаж на романизирания кв. „Рудничар”. Гледаше градинката си и пазаруваше пестеливо, както всички други в миньорския град, който преди няколко дни бе посетен от репортер на „ШОУ”. В най-близкия търговски обект – кафене, мургавото мнозинство и бялото малцинство люскаше солидарно жълта ракия с лимонада и си говореше за болести и безработица. Всички споменаваха с някакво страхопочитание леля Мара.
Приживе Величкова изключително рядко общуваше с медиите. При последната си среща с наш репортер, тя обясни защо: „Не говорим. Аз едно казвам, после друго пишат. Искаш ли да ти покажем един вестник да видиш какво са писали? Нема нищо истина. Нема да говорим. Не снимай!”, цепи някъде между граовски и литературен български

Марийка с наточена лозарска ножица в ръка, щом чува щракането на фотоапарат зад гърба си.

Всъщност загърбилата родните медии родителка на бившия държавен глава изглеждаше яка, здрава и корава българка, чиито метални нотки в гласа подсказваха защо единственият й син е станал президент. Тогава никакви аргументи не помогнаха – нито доводът, че сме добронамерени, нито увещанието, че сме от най-тиражните вестникарски издания в България.
Официалните данни сочат, че леля Марийка е дала живот на своя син в Сирищник. Навсякъде в биографични данни за Първанов като негово родно място е посочено въпросното село, но това е на километри от истината. Точно толкова, колкото е разстоянието от родилния дом в Сирищник до родната махала на бебето Гошко. „ШОУ” успя да узнае самата истина и за пореден път, без да парадира с излишна скромност, отново се оказа най-посветен.

Навремето Сирищник бил голям общински център, по-голям от култовия град на енергетиците Радомир и града – витрина на пролетарския вожд Георги Димитров – Ковачевци, взети заедно. В Сирищник обаче никой не се гордее, че е съселянин с Георги Първанов. Местните дишат чист планински въздух, пият „Пиринско” и „Шуменско” на вересия, пафкат цигари без филтър и обясняват, че първият човек на България само е роден в родилното на тукашната болница – единствената в района навремето. Но не им е никакъв съселянин.

„Е, от тукашното родилно е излязъл президентът като всички други бебета, но иначе той си е от махалите на село Косача

То и мойта майка ме е напънала тука, ма не се водя роден в Сирищник”, разправя пред „ШОУ” местен зевзек. Нерде Сирищник, нерде Косача?!

В родното село на експрезидента, Косача, на няколко километра от Сирищник, разбираме, че Георги Първанов произхожда от древен косачевси род. И дедите, и прадедите му, и прапра- чак до… Кракра Пернишки, са си оттука, сащисва ни косачевски познавач.
„Ще търсите Сашко, тяхната къща е точно срещу тая на майката на Първанов. Има табела „Зло куче”, нема как да сбъркаш, ама се не бой, то е като котка. Ще питаш за Емил и Митко. Това са хората от Тютюнджийска махала, дето могат да ти кажат нещо за президента. Тия последните двама са били приятели на Георги”, ни упътва към родната махала на Георги Първанов една от най-издигнатите косачевки Славка, секретарка на селсъвета.
Тясно, но добре асфалтирано шосе, се вие към президентския роден дом. Всъщност село Косача е конгломерат от селски махали из баири. А чичо Сашо е друга бира – чешит и зевзек. „Злото куче” се оказва гальовно двегодишно канадско хъски, което се хвърля на гърди, за да лиже брадата и бузите ти.

И поредният шок! От табелата на подобието на улица в водаческия дивен джендем излиза, че българският президент е роден в село Косача, махала Тютюнджийска на… бул. „Отлепен”. Е, не е точно така! Бившият старшина от танковата бригада в Горна баня, Сашко, който е живял на прочутия булевард в столицата, разяснява положението: „Откраднах табелата, ама си стои добре, нали?! За Георги какво да ти кажа от едно време… Много добро, много кротко дете. Няма да те срещне и да не те поздрави най-учтиво. Няма да чуеш лоша приказка от него. Аз карах отпуските си тук. Запомнил съм го, че като идваше,

Гошко все беше с книжката в ръка

Като беше съвсем малък, техните тука го даваха на дядото и бабата да го гледат, за да не ходи на детска градина. Още на 2-3 годинки дядо му Меко му четеше приказки, а после, като поотрасна, все идваше с романчетата под мишка. Учено момченце! Ама кротко такова едно, кой да ти мисли, че ще стане президент. Отиде да коси, да пласти сено или да пасе кравата на дядо си, и все с книжката в ръка. Имаха си техни си ливади и стока”, разправя Сашо.
А майка му и баща му? „Не знам много да са работили тука. Помагаха на техните си за кърската работа. После се преместиха в Перник. Там в „Рудничар” им дадоха някакво местенце и си направиха къщичка. И двамата бяха добри, скромни хора. Почнаха работа някъде из заводите. Тук е къщата на майка му – това е Еврейската махала. А 200-300 метра по-надолу е къщата на баща му, във Величкова махала. Там е единствената чешма из тия махали. Чичо му Гоше прекара двеста метра водопровод от изоставения рудник и сега само там има вода от чешма. Иначе долу в селото си има канализация. Георги и Емил бяха най-свестните деца, затова си дружаха двамата най-много. А оня Митко ли? Остави го. Бил му е някакъв приятел, ама още на първите избори гласува срещу него”, нарежда още чичо Сашо.

Същия „другар” Митко, като му спрели пенсията по болест, обаче писал писмо до президента. „Викам му: „А, сега, изрод такъв, пиши писмо до Масларова тя да ти върне пенсията. То и повечето от селото гласуват срещу него. Такива сме си ние, българите. Като ги питаш защо, никой не може да ти отговори. Най-добрият му приятел Емил се е запилял сега някъде по баирите, работи по водопровода. Най-после щото иначе тука е смърт”, казва още Сашо.
С леля Мария той се познавал лично. Срещали се по пазара в Перник. Гостувал е също и в къщичката й в „Рудничар”. Там си имала градинка, лоза, 5-6 кокошчици
„Живееше със 100-120 лв. пенсия. Сега, ако Георги неофициално й е помагал с нещо, не знам. Но тя си беше скромна, не харчеше много, нямаше големи разходи”, споделя още събеседникът на „ШОУ”.

Докато ръководел държавата Първанов няколко пъти правил опити да убеди майка си да заживее при него в „Бояна”. Оправдавала се, че няма да е щастлива в „Калина”. „Викаше ми: „Дадоха ми една стая, но не мога там да живея. Закуска, обед, вечеря – все на едно място в едно време. Това не е за мен, искам си у нашата си къща в Перник”. И се върна… Иначе за приеми, за семейни тържества Георги си я взимаше, ама само му гостуваше и се мъчеше там”, припомня си началото на Първановото президентстване Ваня, съпругата на чичо Сашо.

И така, накратко: в дивния косачевски джендем малцина пазят живи спомени за невръстното детство на бившия български президент, мнозина са гласували и още гласуват на инат срещу него. В почти толкова опустелите съседни села Сирищник и Ковачевци местните още изпускат въздишки и още се надяват прочутият им земляк да направи нещо за тях.
И си разказват как навремето Тодор Живков като се движил с тайфата си из своя роден край, все се намирал някой, който да подхвърли: „Другарю Живков, тука може една уличка да асфалтираме, цехче да направим…” Тато се правел на разсеян, па отвръщал скромно и небрежно: „Е, виж там…” И никнели като в приказките не цехчета и улички, а заводчета и булевардчета. „Да, ама нашият не е такъв, нещо много притеснителен ми изглежда, а гледай – жив човек няма вече тука”, тюхка се насред ковачевския мегдан тукашен шофьор, преди да запали бусчето.

Кръстили малкия Гошко на чичо му Гоше

В Косача „ШОУ” се натъкна на жив стар приятел на бащата на българския президент – бай Иван.
„Със Седефчо, баща му, бяхме приятели. Сега Георги не е нито от „еврейските”, нито от „тутуните”, нищо, че на табелата пише „Тютюнджийска махала”. Махалите са „Тютюнджийска” – най-долу, после са „Поляна”, „Домишлярска” – там е къщата на майка му, после „Еврейската” и накрая Величковите – там е къщата на баща му. Аз малкия Георги не го помня, макар че сме ергенували с баща му. Нашата махала е отсреща, ама как да го видиш през баира. Седефчо беше роден 1931 г., а Марийка – 1933 г. Как се ожениха ли? Ами е така, по комшийски. На две къщи бяха, преди да се преместят в Перник. Там Марийка беше кранистка в металургичния комбинат. Седефчо учеше в Радомир, но напусна и нямаше средно образование. В Перник беше бригадир на шлосерска бригада, но се поболя от пиянство и си отиде, без да вземе и една стотинка пенсия. А Георги не е нито на дедо му Метко, нито на дедо му Първан. Кръстен е на чичо си Гоше. И за това не мога да ти кажа защо е така. А чичо му беше голям гявол. Както викаме ние – у едната ръка държеше огино, у другата – водата. Пали и гаси. Ама не беше лош човек и беше голем дипломат. Пенсионира се като бригадир”, нищи историята на фамилията на Първанов бай Иван.

Леля му била чистачка в пернишката болница
Днес са живи единствено братовчедите на българския президент. Първите му братовчеди Димчо и Надка, поне доскоро, работели към военните и според местните си вдигнали къщи на наследственото място във Величкова махала в с. Косача.
Леля му Надка – жена с душа като памук и сестра на майка му, се пенсионирала като чистачка в Пернишката болница и се споминала още 2006 г. Следващата пролет умрял и вуйчо му Кирил на седемдесет и кусур години. Той работел като миньор и се фукал с високата си пенсия навремето. Дядовците Метко и Първан, както и чичо му Георги Величков, отдавна са покойници.
За други близки роднини никой в село Косача не може да си спомни.

В Косача отлежават имоти за милиони
Мнозина персони от сенчестия свят и новобогаташи напирали да стават съселяни на Първанов в Косача, мислейки си, че щом той е оттам, мястото ще се превърне в рай. Обаче не са познали… И донякъде вероятно това е била една от причините защо местните гласуват против Георги.
В района има безброй незавършени и изоставени баровски строежи и само 2 завършени и обитаеми тузарски къщи. Едната е в боянски стил, а според косачевци собственикът й купил парцелчето „само” за 50 000 лв.
Тайната на незавършените строежи разкрива кореняк косачевец. „Те са на разни мутри и новобогаташи. Тия си мислеха, че щом президентът е оттук, няма да има никакви проблеми и селото ще стане райско място. Накупиха си парцели и почнаха да вдигат дворци. Ама се излъгаха и ги изоставиха, понеже е вярно, че мястото е приказка, но тук без вода е смърт. Няма водопровод! Така и не го прекараха, въпреки че президентът беше оттук”, казва чичото от селото.
Славей КОСТАДИНОВ