Сугарето е кварталният зевзек. От глава до пети досуш на жабок мяза. Зиме, лете все шапка носи. Понякога нахлупва стара, олющена войнишка каска или скрибуцащ тенекиен шлем, който с вещина е изработил. Минава гордо по площада и се отправя към дома на своя другар и асистент в театрото Шакето.
Шакето е вице зевзекът на квартала. Той, обаче, е по-рафиниран от Сугарето. Притежава интелект, иновативна мисъл и за своите шейсет и кусур години прилича на мачо, рекламиращ цигари „Марлборо”. Само кон и ласо му липсват. Иначе и той е привързан към шапките. Има десетина филцови, истински каубойски шапки. Когато яха мотора си, нахлупва една от тях, а от разкопчаната му черна риза прелива мъжествена, космата гръд.
Преди години съдия-изпълнител секвестира къщата на Сугарето. Горкият, плачеше като малко дете, тръшкаше се, а нямаше на кого да излее мъката си, защото тогава Шакето търкаше нара. В цялата тази трагична безизходица Сугарето изведнъж бе споходен от гениална идея. Прсели се в съседното запуснато и превърнато в бунище дворче, останало му като наследство и незасегнато от възбранителната заповед на съдията-изедник. Поразрови с кирка и лопата в боклуците, поразкопа и… откри каменни основи на малка, старинна постройка. Продължи да копае и след седмица откри гърне с жълтици. Шакето се прибра от затвора и заведе приятеля си при един местен иманяр, който плати добри пари, за да гушне монетите. Същият този иманяр им доверил някаква интересна история за ваалията на района в началото на петнадесети век, който имал имение на същото място – на брега на Струма.
Щастлив и опаричен, Сугарето купи една изтърбушена ламаринена колиба, захвърлена като скрап в двора на завода отсреща. Монтира я върху откритите основи. Една нощ той и Шакето се разходиха до вилната зона на квартала, откраднаха телевизор, шкаф,кушетка с дюшек и един магнетофон „Грундик”.
След време минах покрай имението на Сугарето и какво да видя! Колибата закърпена, с врата, с прозорче и чисто нов ламаринен покрив. Цялата беше обагрена в пъстри, по детски весели цветове. Над вратата с несигурни червени букви пишеше „Сугарев дом”. В средата на дворчето, сред боклуците белееше лъскава тоалетна чиния. Сугарето тъкмо въздигаше гол задник от чинията. Видя ме, усмихна се жабешки и извика:
– Ей, Кольо, сраньето си е второ ебанье!
Една сутрин, шофирайки по главната улица на квартала, внезапно бях изпреварен от пърпорещ, кашлящ мотор с кош. Ей така се появи зад гърба ми, изневиделица. Цепеше зората със сто километра в час. Шакето, нахлупил бяла каубойска шапка караше, зад него Сугарето с шлем от тенекия и стърчаща над него четка за дрехи с космите нагоре. В коша – огромна, рунтава овца с нанизана на главата кожена танкистка каска. Положих неимоверни усилия мигом да превъзмогна шока, защото щях да се килна в канавката.
И така, Сугарето се беше сдобил с овца да си я отглежда и музе. Шакето, обаче, го разкриха за кражбата и след няколко месеца на свобода, отново го тикнаха в панделата. И понеже е „ре це”, гостиха го с три години.
Автор: Николай Милев