Как действа морала в социалната мрежа – пернишки пример

Във връзка с видето, което показа как пернишки джип дърпа вързано за врата куче по вътрешната магистрала на града и което видео Фейсбук заглуши, предлагаме ви да прочетете това и да се замислим докъде стигат границите на свободното слово, на реалния живот и въобще трябва ли да ги има?

Лицемерието на един изкуствен свят е да наказва онези, които показват Истината. Машината действа подмолно и пипа с меки ръкавици. Първоначално зарибява хората до степен, че те да са зависими от нея, а след това създава „регулации“. Невъзможно е да си представим днешния свят, комуникация, работа без интернет. Гугъл е превърнат в монопол – нещо, което го няма в Гугъл, то не съществува. Фейсбук също се нареди до обсебващите монополисти – ако те няма там, могат да оспорят и твоето съществуване. Почти невъзможно и нереално стана без този вид комуникация да общуваш пълноценно с близки и непознати, да работиш и да се развиваш, да трупаш знания, да се развличаш, да споделяш и т.н….Самата Мрежа създаде много от новите професии, ние станахме виртуални, парите ни нужни за оцеляването ни – също.
И когато вече си влязъл в кръга, време е примката да се затегне. Тя се затяга бавно, почти незабележимо, но в последните времена стана все по-осезаема, задушавайки гласа на хората и жаждата им за истина. Първо- по-свободолюбивите, а вече и онези, които искат да говорят за Истината.

Например: Ти виждаш нечовешко отношение към животно, насилие към хора или някаква друга скандална и неморална проява. Успяваш да я заснемеш дори. И в желанието си за справедливост или за предотвратяване на следващи такива, ти качваш клипа или мнението си във Фейсбук. И …о чудо, той се изтрива! Под предлог, че съдържа насилие. Логично, нали? Децата не могат да гледат насилие, има хора със слаби сърцата и т.н. Но казахме ли вече, че ако един пролем не е в Мрежата, той не съществува? Или поне не за масата от хора, които имат възможността да го спрат, да помогнат или да направят нещо друго, да реагират по начин, по който могат да разклатят статуквото.

А сега си представете как действа тази гениална обвързаност за по-глобални световни проблеми. В политиката, например, в екологията или в индустрията.

/Стигна се дотам да заглушават ваши клипове, които искате да споделите как празнувате и пеете с приятели – защото музиката, която звучи от заведението, в което празнувате е обект на авторско право./

Получава се една умело контролирана власт, покоряваща масите чрез собствените им навици и изграден начин на живот, като се елиминира опасността те да кажат „Стига“ и да се вдигнат на революция, да направят някаква промяна в системата, в желание да живеят по-щастливи и по по-различен начин.

„Крадецът вика: Дръжте крадеца!“ 

Изведнъж свидетелят на насилие се превръща в насилник, в бъг, в хейтър, в спам, в неморален, че си е позволил да покаже истината, такава каквато е. Той е наказан, бамнат, изключен…Докато истинския извършител умело се е скрил в сянката на голямото F и G. Формулата е ясна: Ако не ни играеш по свирката и имаш различни от нашите разбирания за живота, значи несъществуваш, значи си нищо, анонимка, която ако си позволи да подскача може да й се случи и нещо….по-реално например. /За какво Мрежата събира и обработва личните ти данни? Да те намери, когато й потрябваш./

Но това, разбира се е краен вариант. Мрежата продължава да ни убеждава, че е независима, че е единственото място, в което можеш да изразиш позицията си и да бъдеш чут. Ако кротуваш и качваш вицове, ще си живееш спокойно и ще си умреш с телефон в ръка. Но няма и да промениш нищо. Онези, бамнатите, са лошите. Ти си добрия потребител. Точно така – потребител, не човек. Бамнатите са престъпници, които заливат умовете на кротките потребители с гадости. Не ги е срам, нали?Светът е  прекрасен! Твоята профилна снимка е много по-красива от твоето истинско лице. Твоята потребност от човешка комуникация е заменена с милиони други лица. А се чувстваш все по-самотен. Парадоксално, нали? А дали пък няма някаква логика? В света самотата се третира вече като заболяване.

Не отваряй вратата, не излизай на улицата. В Мрежата няма да видиш онзи нечовешки клип, а много по-красиви неща. Да, срещат се и по-лоши, но и те скоро ще спрат да ти бъдат предлагани, все пак системата се доусъвършенства…

/Дали не е надеч времето, когато животът ни реално няма да се промени, а просто ще бъде бамната „тъмната страна“ на Земята?/

…А и все пак трябва да излъже ума ти, че е достоверна. Трябва да има малко кръв, за да прикове вниманието и да засили вярата. Всички знаем, че някъде живеят зле, съчувстваме, споделяме и емоджитата реват вместо нас. До следващата въздишка и следващия кадър от Дубай.

Светът като на лента преминава през екрана. Но какво остава? Ние – зад монитора – в капана….

Коментирай директно тук: