Областният управител на Перник Людмил Веселинов разкрива: Какво се крие зад водната криза в Трънско и как могат да бъдат решени проблемите на селата, оставени без вода

Водната криза в Трънско продължава да създава сериозни предизвикателства за жителите на района. В интервю за нас областният управител на Перник, Людмил Веселинов, хвърля светлина върху причините за проблемите, остарялата ВиК инфраструктура и възможностите за трайно решение. Каква е ролята на държавата и какво предстои за селата, останали без вода? Разберете повече в откровения разговор.

Въпрос: Колко села в Трънско нямат вода?

Отговор: Няма села на територията на община Трън в които постоянно да липсва водоснабдяване, но има села които са на режим. Селата на воден режим са: Слишовци, Реяновци и Джинчовци. В тези села ВиК инфраструктура е предадена на ВиК Оператора „ВиК“ООД гр.Перник и те отговарят за стопанисването, поддържането и експлоатацията на мрежите и съоръженията.

Въпрос: Колко села в Трънско имат трайни проблеми с водоснабдяването?

Отговор: Три са селата на територията на община Трън в които имат трайни проблеми с водоснабдяването. Това са селата Петачинци, Горочевци и Неделково, като в Петачинци и Горочевци има въведен воден режим. В тези села ВиК инфраструктура не е предадена на ВиК Оператора „ВиК“ООД гр.Перник и те не отговарят за стопанисването, поддържането и експлоатацията на мрежите и съоръженията.

Въпрос: Колко села в Трънско не са към ВиК Перник?

Водоснабдителната мрежа на общо 21 села на територията на община Трън не е прдадена на ВиК ООД гр.Перник, и съответно там ВиК Оператора не стопанисва, поддържа и експлоатира мрежите и съоръженията.

Въпрос: Как на национално ниво може да се реши проблема с водопроводите , които снабдяват селата с вода? Водопроводите са в окаяно състояние и са строени през 60-70те години. Как може да се подобри и нвестира за да може района да стане привлекателен за живеене?

Отговор: Водопреносната мрежа е изграждана в средата на миналия век на доброволни начала и с личните средства и труд на местното население. Това е било разпространена практика в по-малките и отдалечени населени места в цялата страна.
Водопроводите и резервоарите, строени по този начин, са изграждани без проекти, без разрешение за строеж и без разрешително за ползване на водоизточниците, а водата, без значение от какъв източник е – дали е повърхностна или подземна – е държавна собственост и за да може да се ползва, трябва да има разрешително за ползване.
Накратко, водопреносната мрежа на стотици села в България представлява строежи, които в продължение на десетилетия не са били узаконени. По тази причина и никога не са били включени към активите на ВиК дружествата.
Официално нито държавата, нито общините са собственици на водопреносната система. Затова в случай на авария или друг проблем, отговорен няма.
Дори когато няма действащ ВиК оператор, не може водата да не се плаща от никого.
И още едно важно допълнение: Водоснабдяването е и въпрос на здравеопазване. То трябва да отговаря на определени изисквания – за материали, за поддръжка, за профилактика, промивки и т.н. С тези селски водопроводи това вероятно никога не се случва, като остава неясно кой е отговорен за стопанисването на водопроводите и за ключови дейности като почистването и обезпаразитяването на резервоарите.

Решаването на тази ситуация според мен трабва да започне с инвентаризация и заснемане на цялата система по места, набавяне на необходимите разрешителни и доизграждане спрямо законовите изисквания. Чак след това системите биха могли да бъдат предадени за експлоатация на ВиК оператор. Като тази първа стъпка трябва да бъде предприета от общините, тъй като вик активите намиращи се на територията на дадена община следва да са общинска собственост.
По оперативни програми или за финансиране от държавния бюджет, също могат да кандидатстват общините , но има условия на които трябва да отговаря населенето място, като едно от условията е ключово – това е броя на населението в него, а именно да не е по-малко то 50 души, а в повечето населени места в община Трън има по- малко то 10 души, което е основен проблем/пречка за кандидатстване.
В заключение бих казал, че управлението на водите е от национално значени и в обществен интерес, и когато общините не могат да се справят с намирането на варианти за изход от създалите се водни кризи в населените места за които отговарят, би следвало Държавата да се намеси своевременно и да осигури достъп до вода на всеки гражданин, защото водата е основна жзнена потребност.

Темата с водоснабдяването беше поставена от премиера г-н Главчев пред областните управители и в тази връзка съм разработил обширен доклад за Пернишка област.

Коментирай директно тук: