Едно от светите места посветени на българската светица Света Петка се намира в живописния град Трън. На 14 октомври се почита паметта на Света Петка, като този ден е обявен и за Ден на град Трън. За това трънчани се готвят за голям празник.
На 14 октомври ще бъде раздаден курбан за здраве в църквата „Света Петка“ в кв. Баринци. На 15 октомври трънчани ще забавляват трима изпълнители – перничанката Ива Давидова, сръбската звезда Емир Джелович и поп певицата Тита.
Трън е прочут не само с живописното Трънско ждрело, но и със скалния параклис, в който се случват чудеса. Легендата разказва, че самата Света Петка е живяла в малкта пещера и дори е оставилая отпачетатък от себе си завинаги в скалата.
Смята се, че в тази пещера няколко години е живяла Света Петка. Родената в град Епиват (днес Селимпаша, Турция) Света Петка израства в изцяло българско заможно семейство. От съвсем малка тя проявява милосърдие – дава дрехите и обувките си на бедните деца. Когато навършва пълнолетие, дарява цялото си имущество и започва да пътува и проповядва. Но срещу нея започват гонения и тя е принудена 40 години да живее в азиатската пустиня – само на пост и молитва.
Един ден получава видение, че трябва да се завърне в родния си град. Вече освен да проповядва, започва и да лекува, като отново става обект на гонения. В търсене на убежище тя посещава Тракия, Македония, Мизия. Най-дълго време намира сигурност в Търновград, а по-късно достига и Трън. По това време тук не е било населено и Света Петка се заселва в пещерата, защото е на високо и уединено място.
Един ден тя чува, че войската идва за нея и побягва към пещерата. Успява да се скрие в отвор в скалата, като оставя в камъка следи от едната си длан и единия си крак, докато се катери. Войниците пристигат, не я откриват, но виждат, че жаравата в огнището е гореща и има току-що изпечена питка. Единият войник посяга да си отчупи парче от питката, но тя веднага се вкаменява. И днес в малкия параклис можете да видите вкамененената питка с отчупено парче, както и следите от ръката и крака на Света Петка.
Според поверието, човек може да си пожелае нещо, като допре ръка до отпечатъка от стъпката или дланта на Света Петка или като докосне вкаменената пита.
А след като излезете от храма (който по времето на социализма е ползван за обор), продължете нагоре по стълбите в скалата. Ще достигнете върха на възвишението, откъдето се разкрива красива гледка отвисоко към Трън.
След като успява да избегне опасността, Света Петка продължава странстванията си и няколко години по-късно почива в родния си град Епиват, никому неизвестна. Когато обаче 30 години по-късно изравят гроба й, я откриват нетленна и стари хора си спомнят за проповедническата й дейност приживе. Тогава църквата я канонизира за светица (1042 г.).
Мощите на светицата са местени няколко пъти, за да бъдат спасени от различни завоеватели. През 1238 г. Цар Иван Асен II донася мощите на Света Петка в Търново и ги полага в специално изградената за тази цел църква Света Петка на хълма Царевец.
След падането на Търново мощите са преместени във Видин, а след 1396 г. са предадени на сръбския владетел Стефан Бранкович, който ги съхранява в Белград.
66 години по-късно Белград също пада във власт на Османската империя. Когато пристига с войската си, османският предводител вижда много събрани около мощите на Света Петка хора, които не проявяват никакъв страх от завоевателите. Възхитен от вярата на хората, той прави жест и вместо да унищожи мощите, решава да ги върне в Цариград. Тъй като обаче Вселенската патриаршия по това време има финансови проблеми, молдовският княг Василий Лупу дарява цяла кола злато, за да откупи мощите. Това е и причината те днес да се намират в румънския град Яш.