Историческият музей на град Перник извади спомените на перничани, след като публикува ценна архивна снимка от Двореца на културата. На кадъра се виждат три къщи, намиращи се до емблематичната сграда, а оказа се, някои перничани си спомнят за тях, въпреки, че са отдавна разрушени, на тяхно място е издигнат мемориалния комплекс.
Транспарантът над входа гласи: „Съдбата на шестата петилетка е в наши ръце“.
Снимката е от неиздаденият албум за Перник, със съставители Ц. Манова и С. Мильов.Развитието на България през епохата на социализма се осъществява по петилетки, въз основа на директиви от партийни конгреси.
VI петилетка: 1971 – 1975 г., налага внедряване на постиженията на научно-техническия прогрес и ускорена индустриализация.
Емил Иглев става кмет, а по-късно сам той нарича 70-те „втората младост на Перник“.
През август 1971 започва да се строи транзитната магистрала от Драгичево до Бела вода. Тези 16 километра, по думите на Иглев, струват 60 милиона лева.
Интензивно се развива Завод „Пектин“ и е награден като „Колектив – първенец на Шестата петилетка“. Вкарват се нови производства в Металургичния комбинат „Ленин“, строи се Съдебната палата. По това време се издига и паметникът на Кракра Пернишки по проект на скулптура Ангел Жиров.
Интересен факт е, че се планира строеж на административно-търговски комплекс между сградите на ГУМ, ДСК и Двореца на културата. Поради ограничеността на терена проектът се развива във височина, но липсват капиталовложения и остава само на хартия,
припомнят от регионалния исторически музей.
Перничани припомнят, че най-близката от къщите допреди 1975-1976г. е била кръчма, а след това на нейно място са построили мемориала на минното дело.
„Пред първата къща, която е по-близо до Двореца на културата, на 12 години направих първата си снимка, която спечели 4 награда в конкурса организиран от фотоклуба при Окръжна станция младите техници с ръководител Костадин Михов. Тогава бях член на клуба само от 2-3 седмици. Обект на снимката беше някакъв циганин, който метеше наоколо. Наградата ми беше светломер марка на ГДР Ваймарлукс, което си беше много скъп аксесоар“, спомня си Бойко Йорданов.
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.