Локдаун в магазин "Кауфланд" Перник

Магазин Кауфланд. Перник. 12.22 часа на обяд на 8 декември 2020г.. Два часа след края на преференциалия час за пазаруване на пенсионери въведен точно от пропенсионерското правителство на Бойко Борисов. Теоритично добра идея,в която тези, които са най-застрашени от Covid-19 – възрастните хора, да могат да пазаруват на спокойствие цели два часа, без досег до по-млади хора, които са най-честия преносител на заразата от 8 до 10 сутринта.

Но през целия ден оказва се магазина е пълен… основно с пенсионери.

Часът е 12.22. Паркингът на магазин Кауфланд в центъра на град Перник е препълнен с автомобили. Няма дори едно свободно място за паркиране.

На входа на магазина е тапа от хора. Изчакваме се, за да можем да пробием път. Дори в най-натоварения мол не сме виждали такова струпване на хора на входа. Влизаме в магазина. Около плодовете и зеленчуците е ад. Струпани глави една върху друга. Грабят лук. На промоция. Грабят се цели кофи с портокали за 8 лева. На промоция. Може би най-голямата социална мярка би била да се спрат промоциите в хипермаркетите.

Около кантарите за премерване на плодове и зеленчуци също е голямо струпване на хора.

В магазина често срещана гледка е на пенсионери-тарикати. Носят маските си проформа. А някои дори си ги свалят демонстративно и вървят без тях. Дезифектанти никой не ползва. А зеленчуците се опипват като от слепци, невидели картофи.

Едната бабичка попита друга, ще купува ли, докато мачкаше лука. „Не, само разглеждам„, отговори й. Предполагаме всички „само разглеждат“, защото нямат колички и ръцете са им празни. Но са в магазина. И кашлят. И кихат. И пипат.

Може би гръмна един мит. Точно това поколение твърдяха, че по време на комунизма е имало ред и дисциплина. Точно те днес обаче са живото (все още) доказателство, че това не е така. Мизерията е над всичко. Над разума. Над общото. Над морала и закона. Бой за кофи портокали преди Коледа, точно както за бананите едното време.

Не липсват и хора в предпенсионна възраст, които също по тарикатски си свалят маските. Хем ги има на главата им, хем почти нищо не прикриват.

А от звуковата уредба, вежлив мъжки глас ни уверява, че магазина взема нужните противоепидемични мерки. На очите си ли да вярваме или на ушите си.

На касите положението не е по-розово. Струпване, бутане, надпревара за нареждане на която каса е по-празна от клиенти.

Какво щеше да стане на същите тези възрастни хора, ако бяха отишли в магазина да си напазаруват в отреденото за тях време? А следобед да се разходят из парка на открито?

Просто никаква мисъл. Локдаун по български. По пернишки. По пенсионерски. По Бойко Борисовски.