Ваня премина през много труден емоционален момент в „Игри на волята“, след като бе отлъчена от останалите. Тя има най-много номинации и най-много спечелени елиминационни битки. Това я направи силна и успя да надвие всички и да се нареди на почетното трето място на финала. И единствената жена, която стига до финал с двама много комплексни и силни играчи – Борислав и Милен.
Пред БЛИЦ Ваня разказа за битките си в „Игри на волята“ и колко тежко всъщност ѝ е било. Не по-малки битки води в реалния живот, след като баща ѝ напуска семейството и повече никога не се интересува от дъщеря си. В момента той има друго семейство, а след края на шоуто Ваня се е запознала със своята полусестра.
View this post on Instagram
A post shared by Ваня Запрянова-Vanessa Seemore (@vanessaseemoreoriginal)
– Ваня, опиши с няколко думи участието си в „Игри на волята“ и кое всъщност ти беше най-трудно?
– Много емоционално беше за мен и именно това се оказа най-трудно. Мислех си, че физическата част ще ме спъне, но се оказа друго. Психически ми беше наистина трудно да устискам на цялото напрежение, което беше на моята глава. Смятам, че съм един от участниците, на когото му беше най-трудно в този аспект.
– Защо не успя да намериш приятели във формата? С какво толкова дразнеше останалите?
– Странна птица съм и извън „Игри на волята“. Често бях обвинявана от почти всички участници, че играя роли, плета интриги и се опитвам да привличам хора в отбора си. А всъщност аз бях себе си с цялата палитра на емоции и на действия, които, притежавам. Във всеки един момент съм се държала така, както съм го усещала в момента. Изградиха се някакви двойни стандарти за мен, не знам каква е причината… Когато се усмихвах ме обвиняваха, че съм лицемерна, а когато не говорех с останалите – че опитвам да се изкарам жертва. Мои постъпки и действия бяха нападани и хулени, а направени от някой друг – веднага се намираше оправдание. Не знам… Може би съвкупността от това, че съм жена, че съм комплексен играч, не си държа езика зад зъбите и не се водя от чуждото мнение накараха останалите да се дръпнат от мен.
View this post on Instagram
A post shared by Ваня Запрянова-Vanessa Seemore (@vanessaseemoreoriginal)
– Какво целеше с предложението към Борислав да се правите на влюбени?
– Точно в този период се случиха нашите противоречия с Тодор. Видях настроенията на всички останали и в един момент се оказах съвсем сама. Идването на нов играч беше като глътка свеж въздух и си казах, че ако аз не действам бързо, те ще го привлекат на тяхна страна. Затова реших да рискувам. Искам да подчертая, че не ми е трябвало човек да ми пази гърба и да ме бута напред. Исках просто човек, с когото да мога да си кажа една нормална приказка. Чувствах се изолирана, но стисках зъби и не исках да го показвам пред останалите.
– Пред част от съплеменниците си сподели, че не поддържаш никаква връзка с баща си. Какво се е случило, че да се стигне до тази крайна мярка?
– Била съм на 5 месеца, когато родителите ми са се разделили. Когато бях малка баща ми не проявяваше особено желание за контакт с мен. Дълги години се опитвах да насилвам нещата, защото смятам, че е редно тези взаимоотношения да се изградят по някакъв начин. С течение на годините видях, че когато другият човек не го желае, ти нищо не можеш да направиш. Казах му, че няма смисъл да си губим времето взаимно и всеки тръгна по свой собствен път. От 6-7 години не съм се чувала и виждала с него.
View this post on Instagram
A post shared by Ваня Запрянова-Vanessa Seemore (@vanessaseemoreoriginal)
– Не намерили ли начин и смелост да те потърси след участието ти в „Игри на волята“ и поне да те поздрави?
– Единственият контакт, който поддържам от неговите роднини, е с леля ми. С нея се харесваме и си говорим доста често. Те ме осведомява какво се случва в неговото ново семейство. Имам полусестра, която е на 6 години и благодарение на участието ми в това предаване, аз се запознах с нея. Доколкото ми е известно те живеят в Бургас, даже са съседи с Тодор, Вселената решава, че ще се майтапи колкото си поиска с мен. След като не поддържам връзка с баща ми, нямаше как да потърся аз сестра си. И затова бях решила, че тя като порасне и прояви желание да ме види, аз с най-голямо удоволствие ще се съглася. Леля ми каза, че малката е гледала „Игри на волята“ и един ден просто ѝ е казала, че тази червенокосата ѝ е сестра. Малката много е искала да се чуе с мен и така се запознахме, макар и виртуално, по телефона.
View this post on Instagram
A post shared by Ваня Запрянова-Vanessa Seemore (@vanessaseemoreoriginal)
– Липсата на баща по какъв начин се е отразило на теб като човек, като жена?
– Не мога да кажа как се е отразило, защото не знам каква щях да бъда, ако имах баща. Никога не съм чувствала липсата на баща, защото вуйчо беше в тази роля. Когато бях малка живеех при него, мама, баба и дядо. На тях дължа огромна част от това, което съм като личност, като човек и усещане за света. Това са хората, които са ме научили на любовта към света. Най-вече баба ми, която почина за съжаление…. За мен тя е най-позитивният човек на света и ми даваше пример, затова се старая винаги да търся позитивните страни на всяко едно нещо. Колкото и черно да изглежда дадено нещо, то със сигурност има една бяла точица и аз се опитвам да я намеря.
– Казва се, че момичетата търсят в партньорите си някой, който да прилича на техния баща. Ти в такъв случай какъв мъж търсиш, в какъв би се влюбила?
– Човекът до мен да ме учи, обичам да не знам и да не мога много повече неща от човека срещу мен. Второто изключително важно нещо е да мога да му се доверявам без абсолютно никакви лъжи. За мен е важно партньорите да са истински помежду си, в противен случай няма смисъл да си губим времето и да се самозалъгваме. Предпочитам да ми се каже една истина в очите, колкото и да ме заболи, отколкото да живея в самозаблуда. Така процедирам винаги към човека до мен и може би понякога директността ми е твърде болезнена и ми изяжда главата. Но предпочитам така да се случват нещата, вместо да се заблуждавам, че нещата са прекрасни, а всъщност да не са.
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.