След като три от четирите страни по двете сделки, забранени от КЗК – продажбата на българските активи на CEZ Group и продажбата на Нова телевизия – подадоха възражения и обжалваха решението на регулатора, вече има нова ситуация. Това коментираха за Дир.бг юристи, специализирали се в търговско-правни спорове.
„Спирането на сделката за продажба на българските активи на CEZ от КЗК е направено, без да са спазени изискванията на закона. Липсва втората фаза на производството на регулатора – те просто не са го направили. Това е задължително и в този си вид решението на КЗК е уязвимо и вероятността да бъде отменено при обжалването е сериозна. Просто регулаторът не може да забрани сделка, без да е представила тази втора фаза на проучването. При Нова телевизия нещата са по-различни – там е налице задължителната втора фаза на проучването на регулатора, но при нея е преписано решението за образуване на производство“, коментира адвокат Христо Копаранов.
Според него, сега двете сделки се намират в юридически вакуум – решенията на КЗК за забрана на сделките са спрени, но сделки не могат да бъдат реализирани, докато не се произнесе Върховният административен съд.
„Точно тук има проблем – КЗК е обвързана със срокове за произнасяне по започнато производство по Закона за конкуренцията, но съдът няма срокове да разгледа делото по възраженията на страните в двете сделки. Затова до произнасянето на съда всичко е стопирано – сделките не могат да се осъществят“, каза още адвокат Копаранов.
Липсата на мотиви за решението на КЗК да спре двете сделки посочва и адвокат Светлин Андриянов.
„Решението на Комисията за защита на конкуренцията за спиране на сделката за ЧЕЗ и „Нова Броудкастинг груп“ АД е събитие и то не рядко, а фундаментално. Досега за цялата си история КЗК никога не беше спирала сделки заради концентрация на пазара. Това решение е изненадващо и страда от пълна липса на мотиви“, каза той пред телевизия „Блумбърг“.
Адриянов посочи, че фактологията, която е част от решението за ЧЕЗ, не показва установяване на господстващо положение на пазара след сделката за ЧЕЗ или засилване на такова положение. Той поясни, че господстващо положение, доколкото има такова, вече е факт. Адвокатът поясни, че пазарните дялове на ЧЕЗ и „Инерком“ се препокриват в частта за фотоволтаичен бизнес. Дяловете на двете дружества той определи като „нищожни“.
„Пазарният дял на „Инерком“ е около 2%, а на ЧЕЗ – около 0,5%. Това прави общ пазарен дял от около 2,5%. Пазарният дял на произведената енергия на двете компании е сходен – около 2,5%. Според самата Комисия пазарен дял под 15% не е притеснителен“.
Важни са и други фактори, допълни Адриянов. Той даде за пример финансовата мощ и самостоятелност на предприятието, иновативната мощ, ресурсите и много др., но поясни, че при пазарен дял около 2%, то тези фактори нямат особено значение.
Адвокатът посочи, че при обжалването на решението от страна на ЧЕЗ и „Инерком“ пред Върховния административен съд за пръв път ще се наложи на Съда да разглежда казус за концентрация на пазара.
„До голяма степен тази преценка е икономическа. Съдът не разполага с инструментариум да направи оценката. Дори чисто фактологическото разминаване може да се превърне в добър довод решението на КЗК да бъде отменено“, посочи юристът.
Въпросът е какво следва след решението на съда. Принципно европейското конкурентно право урежда възможност Европейската комисия да придобие роля в решаването на казуси като тези две концентрации. Но преди да има решение на регулатора. Сега всичко зависи от Върховния административен съд, защото Брюксел не се меси в дела, решени от съда в държавите-членки.
Вариантите за решение са два – отмяна на решението на КЗК или потвърждаването му. Ако ВАС спази закона, шансът да отмени решението на регулатора са големи. Ако реши, че КЗК си е свършила работата и не е негова работа да решава дали има концентрация, застрашаваща останалите играчи, ще потвърди решението.
И в двата случая обаче негативите са налице. На първо място, застрашена е репутацията на България като държава с пазарна икономика. Едно незаконосъобразно решение, взето от държавен регулатор говори много на инвеститорите. Веднага възниква казусът, ако не една по-малка компания, а голяма европейска енергийна компания реши да купи българските активи на ЧЕЗ, тогава няма ли да има заплаха за конкурентната среда в страната?
Каквото и да реши ВАС, нарушава се предвидимостта на бизнес-средата, което е неблагоприятно за бизнес климата. Такива решения, които са неочаквани, тъй като не са базирани на фактите, логиката и закона, карат инвеститорите да заобикалят съответната държава. Защото на практика се оказва, че ако придобиеш активи, все ще се измисли повод те да не могат да бъдат продадени, въпреки че е взето решение за сделка.
Тук не става дума и за финансови искове от страна на засегнатите страни към българската държава. А те вероятно също ще станат част от историята при това решение на КЗК. Дори съдът да го отмени, забавянето на сделките също струва пари на участниците в сделката и няма как те да не си ги поискат от данъкоплатците в страната.
Коментирай директно тук: