Всички сме били в тази ситуация – всичко върви добре, но в последния момент сами си подлагаме крак. Психологът Михаил Лабковски обяснява защо толкова често саботираме себе си и как да спрем този разрушителен модел.
Когато страхът от успеха е по-силен от желанието за него
Лабковски разказва историята на млада жена, която спечелила престижна награда за архитектура. Това трябвало да бъде най-щастливият ден в живота ѝ, но вместо да се наслади на успеха, тя забравила чантата си в кафене, закъсняла за церемонията и накрая дори искала да отмени участието си на празненството.
👉 Защо? Подсъзнателно тя не била готова за успеха. Чувството, че трябва да защитава позицията си и да се справи с новите очаквания, я довело до несъзнателно самосаботиране.
Защо сами се спъваме преди финала?
Според Лабковски, проблемът започва в детството. Ако сте израснали със схващането, че „трябва да бъдеш скромен“, „не се хвали много, за да не завиждат хората“, вашето подсъзнание може да възприема успеха като нещо опасно.
Това води до няколко основни механизма за самосаботаж:
❌ Отлагане и паника в последния момент
❌ Самосъздаване на драми и хаос около важни събития
❌ Подценяване на собствените постижения
❌ Бягство от ситуации, които изискват признание и поемане на отговорност
Как да спрем да саботираме себе си?
Лабковски дава ключов съвет – „Не се предавайте на страха, а го трансформирайте в радост“.
✅ Не се страхувайте да говорите за успехите си – приемайте комплиментите, разказвайте за постиженията си.
✅ Празнувайте успеха си, дори и да ви е неудобно – с времето мозъкът ще започне да приема постиженията като нещо естествено.
✅ Разширявайте зоната си на комфорт – предизвиквайте се да излизате от ролята на „жертва“ или „неудачник“.
✅ Бъдете наясно със самосаботажа – ако усетите, че изпадате в старите модели, спрете се и анализирайте защо се случва.
Най-важното? Престанете да мислите, че не заслужавате успеха си. Всяка стъпка напред е ваша заслуга – време е да я приемете.
