Първата седмица на новата 2022 година вече отминава, но с нея навлизаме и в третата година под сянката на Covid-19.
Какво ще ни донесе тази година по отношение на пандемията? Дали доминантният в момента вариант Омикрон ще се окаже „опашката“ ѝ, или най-лошото тепърва предстои?
Професорът по медицина Адам Фин от Бристолския университет е и член на консултативната комисия за ваксинация и имунизация, която съветва британското правителство, и професорът по медицина Пол Хънтър от университета на Източна Англия в Норич работят активно в борбата срещу Covid-19.
„Мисля, че значително мнозинство от експертите по инфекциозни заболявания са убедени, че сме преминали най-лошото от тази пандемия. Виждаме навсякъде в Европа, че случаите на заразяване с Омикрон са много повече от досегашните, но, макар и хоспитализираните да се увеличават, наблюдаваме много слабо увеличение на броя на хората в интензивни отделения и, засега, много малко увеличение на броя на жертвите“.
Това е мнението на професор Пол Хънтър, който съвсем наскоро изрази мнение по Би Би Си, че до Великден можем да се завърнем към нормалния си начин на живот. Доста по-предпазлив бе професор Адам Фин:
„Мисля, че в краткосрочен план можем да очакваме доста проблеми с варианта Омикрон. Много хора наблягат на факта, че процентът на случаите, които завършват в болница, е значително по-малък в сравнение с предишния вариант. Но пък срещу този аргумент е фактът, че Омикрон е много заразен и наблюдаваме много случаи даже на места, където са положени усилия да се ограничат контактите и да се върнат строгите ограничения. На този етап не сме наясно до каква степен това по-ниско ниво на хоспитализация се дължи на това, че вариантът е по-слаб, или на имунитета, придобит в резултат на прекарано заболяване или ваксиниране. Ясно е обаче, че преобладаващата група от сериозно болни хора в лечебни заведения, поне във Великобритания, са такива, които не са ваксинирани или не се прекарали заболяването. Така че имунитетът играе своята роля в смекчаването на заболяването в сравнение с предишната година. Но понеже ме питате какво ще се случи, след като преминем през вълната от Омикрон, тъй като очакванията са тя да отшуми до няколко седмици или няколко месеца, ще кажа, че е трудно да се прогнозира, защото може да последва нова вълна от същия вариант – след като имунитетът ни към него отслабне – или пък вълни от някакви еволюирали нови варианти“.
По-оптимистичният професор Пол Хънтър бе заявил миналия юли, че Covid-19 ще циркулира с десетилетия, може би дори столетия, което е доста мрачна прогноза. Какво би казал сега:
„Ние знаехме, че това ще бъде вероятно още през май-юни 2020 година. Концепцията, че можете да изкорените Covid-19 от планетата, винаги е била доста заблуждаваща. Хората, които говорят за нулев Covid, по мое мнение, много грешат и наистина не разбират науката. Причината защо не можем или защо никога няма да изкореним Covid-19 е, защото имунната защита към този вирус не е много трайна. Независимо дали имате ваксина или прекарано заболяване, след месеци вие можете отново да се заразите. Но това не е толкова страшно, колкото някои хора си мислят, защото имунитетът срещу тежките заболявания е много по-здрав. Така че, когато се заразите за втори път, е много по-малко вероятно да се разболеете сериозно и още по-малко вероятно да умрете. И в крайна сметка този вирус се превръща просто в още една причина за обикновена настинка. Вече наблюдаваме това от данните, които показват, че голяма част от случаите с Covid-19 в Лондон, например, преди Коледа бяха трудно различими от обикновените настинки. Това бе така и с предишните коронавируси“.
Британското правителство залага много на бустерната доза. И не само британското правителство – в Израел вече призовават за четвърта доза. Но, както каза професор Андрю Полард, един от хората, които стоят зад ваксината на „АстраЗенека“: „Ние не можем да си слагаме ваксина всеки 6 месеца“. Въпросът е: Дали постоянното ваксиниране е решение на проблема? Професор Фин:
„Това е добър и важен въпрос. В краткосрочен план това, което направи този нов вариант, е да се промени значително, така че антителата, които получихме от ваксинирането или от прекарване на заболяването, да не се справят много добре. До известна степен този проблем може да бъде решен, като се сложи бустерна доза и се повишат много нивата на антителата. Така че като начин да се смекчат проблемите от сегашната вълна има логика да се дават на хората бустерни дози, въпреки че все пак ваксинирате хора, които вече са имунизирани, докато има толкова много други хора по света, които не са имунизирани изобщо. Ваксините, които имаме в момента, са много ефективни в защитата срещу сериозно заболяване и хоспитализация, но тази защита е доста краткосрочно действаща и не е толкова добра срещу появяващите се нови варианти. Така че трябва да помислим за различни стратегии занапред“.
Професор Пол Хънтър също е съгласен, че постоянното ваксиниране не е решение на проблемите:
„Напълно съм съгласен с професор Андрю Полард, че не е необходимо поставяне на ваксина през няколко месеца. Всъщност, няма сведения по въпроса какви могат да бъдат страничните ефекти, ако продължаваме да поставяме допълнителни дози. Има голяма загриженост за сигурността на хората, ако трябва да бъдат ваксинирани през няколко месеца. А и вероятно това няма да се налага, защото, след като веднъж стигнем до момент, когато Covid не причинява сериозно заболяване, а просто нормална настинка, няма да има смисъл хората да се ваксинират толкова често. Има, разбира се, възможни изключения като възрастните и по-уязвимите хора, които се нуждаят от бустерна доза, но за по-голямата част от хората това не е необходимо и вероятно би причинило повече вреда, отколкото полза“.
Професор Фин, ще бъдат ли необходими нови ваксини, или има някаква алтернатива?
„Определено трябва да продължаваме с изследователската дейност и да търсим по-добри ваксини. Не мисля, че в момента имаме ваксините, от които се нуждаем, за да контролираме тази или бъдещи пандемии от коронавируси или други респираторни вируси. Сегашните ваксини са много добри за това да ви дадат краткосрочна защита срещу заразяване и до известна степен по-дългосрочна защита, за да прекарате по-леко сериозно заболяване. Но това, което тези ваксини изобщо не правят, е ефективно да пречат на разпространението на заразата сред населението – това, което наричаме непряк ефект или стаден имунитет. Така че имаме пълно основание да търсим нови варианти на ваксини, които ще имат по-голяма способност да спират предаването на заразата – нещо, което правят много от другите ваксини срещу други заболявания“.
Като говорим за стаден имунитет, не е ли това по-нормален начин за справяне с проблема, при който би отпаднала и съпротивата срещу ваксините? Професор Хънтър:
„Мисля, че проблемът в момента е, че хората говорят за стаден имунитет, без да разбират правилно понятието. Стаден имунитет е непряка защита на хората, защото всеки един около теб е с имунитет или защото е прекарал инфекцията, или защото е бил ваксиниран. Аз живея на село. Ако всички останали са ваксинирани, аз съм добре – защото с когото и да вляза в контакт, той не ме излага на риск, защото е ваксиниран. Това обаче е невъзможно при коронавируса, защото дори да си ваксиниран, дори да си прекарал заболяването, ти отново можеш да бъдеш заразен и да разпространиш заразата. Ние знаем това още от предишните коронавируси. Много отпреди Covid-19 знаем, че стадният имунитет е невъзможен при коронавирусите. И този мит за стадния имунитет нанесе огромна вреда за начина, по който се справяме с пандемията, според мен“.
Лидерът на британските лейбъристи Киър Стармър се зарази с Covid-19 за втори път в рамките на 3-4 месеца. Доколкото знаем, той е поне с две дози ваксина. Би Би Си съобщи, че националното здравеопазване не разполага със специална статистика за случаи като неговия. Професор Фин, мисля, че наистина ще бъде интересно да знаем какви са шансовете за повторно заразяване?
„Вече знаехме, че повтарянето на заразяването с тези вируси е част от живота ни, това не е изненада. Със сигурност наблюдаваме много случаи в Обединеното кралство в момента с варианта Омикрон при хора, които са се заразявали преди. Точният процент на повторните заразявания не е ясен, но е значителен. Предишно заразяване, макар и да осигурява известен имунитет срещу сериозно заболяване, който може да продължи дори по-дълго от имунитета от ваксината, пак не осигурява достатъчно защита срещу повторно заразяване. Въпреки това, хората, които се заразяват за втори или дори за трети път, по принцип се разболяват по-леко, както това е и при онези, които са се ваксинирали“.
Очевидно е, че пандемията изисква глобални решения. Световните сили обаче като че ли не са никак обединени. Изглежда, че те превърнаха масовото ваксиниране по-скоро в надпревара помежду си кой колко и по-бързо ще ваксинира повече хора и пренебрегнаха по-бедните страни, които в действителност се нуждаят от повече внимание. Споделяте ли това мнение, професор Фин?
„Да, споделям го в някаква степен. Мисля, че донякъде поради начина, по който сме организирани глобално и политически като държави, правителствата смятат, че тяхна отговорност е да се погрижат приоритетно за собствените си граждани. И използват за целта финансовите си мускули. Може би неизбежно с някои последици, както стана тук. Това, което обаче хората започнаха да осъзнават, е, че, когато имате пандемия, няма международни граници, които вирусът зачита. И, всъщност, когато дадена държава не обръща достатъчно внимание на глобалната ситуация, е не само проява на липса на справедливост към останалите, но рефлектира и върху собствения ти народ. Някои изтъкват това още от началото – определено такива хора, с които съм работил от Световната здравна организация – заявявайки, че, ако не се приеме пандемията като всеобщ проблем, със сигурност ще се появят нови варианти в огнищата на заразата, какъвто е случаят с Омикрон, който пътува много бързо по света. Надявам се, че хората ще се поучат от този опит в бъдеще и ще възприемат по-координиран международен подход“.
За професор Хънтър най-страшният аспект на пандемията е именно липсата на добро международно сътрудничество и дори проявеният егоизъм по отношение на споделянето информация от изследвания и проучвания, а това не говори добре за справяне с бъдещи кризи като климатичните промени, например.
„Дори в страни като Обединеното кралство – със самостоятелни четири части, и Германия с нейните провинции, толкова често отделни съседни райони правят напълно различни неща. А реалността е, че заразата не признава граници, науката е една и съща, където и да сте по света, и в крайна сметка трябва да работим по-добре заедно“.
Проф. Хънтър, ще се завърнем ли към нормалния начин на живот, такъв какъвто го знаем отпреди?
„Абсолютно да. Подобни неща не продължават вечно. Сериозността на това заболяване не може да продължава със същата сила. Да, може да наблюдаваме увеличаване на проблемите през следващата зима, но те ще бъдат по-малко от тази зима и в крайна сметка ще се върнем към нормален начин на живот. Един от най-добрите начини за защита срещу повечето респираторни вируси, не само срещу коронавирусите, но и срещу всички сезонни грипове, е, че не се разболяваме толкова сериозно, защото твърде често сме изложени на тях в по-малки дози. Постоянно си презареждаме имунитета. В крайна сметка може да се нанесе повече вреда чрез продължаване на ограниченията прекалено дълго. Трябва да се завърнем към нормалния начин на живот“.
Източник: БНР