Поредната доза среднощни отрови в Перник: Събудих се и затворих прозореца. Не знаех как да дишам

Перник за пореден път се събуди посред нощ от задушлива миризма. Около 2 часа тази сутрин хората се принудиха да затворят прозорците на домовете си, за да не бъдат изтровени.
Звучи парадоксално, но е факт: някой от години трови перничани, но никой не е разбрал кой. За мерки да не говорим. Вечери наред се носи остра задушлива миризма на бакелит. Подавани са безброй сигнали до РИОСВ, дори има и проверки. Но систуацията не се променя. Перник продължава да диша….не се знае какво, а онези, които го пускат, съвсем съзнателно го правят вечер, с надеждата, че хората, които спят няма да усетят.

Ето какво пишат обаче перничани:

-Знам, че е късно и знам, че ще ме „нахраните” стабилно, може би. Но… Тази смрад от завода, която се носи вече час в кв. Изток, освен че е непоносима, е и токсична. За нас, за децата ни! Аз съм като пияна, това няма значение, обаче – тази смрад влиза в домовете ни и я дишат децата ни. Докога? Докога ще сме овчо племе? Докога ще слушаме, че цигарите убиват, но ще си затваряме очите за своеволията на корумпирани двукраки, усвоили някакви субсидии или близки до властимащите, тровещи въздуха, който дишат децата ни?!?
И за да не съм голословна, ще допълня само това – годината е 2005, Ракова болница София, чакам пред кабинета за изследване на функционално дишане и капаците на белите дробове преди операция на гърдата. Дете, дете на 9 години, лежи в скута на майка си пред същия кабинет. Дете с 4-ти стадий рак на белите дробове плаче, докато чака за изследването, защото е жадно. Дете, издуто от водата в дробчетата му. Майката плаче с него и казва – „Не може, маме, не може да пиеш водичка, защото няма да можеш да дишаш!”…
Дали е пушило това дете или е дишало тази смрад, която дишаме всички в момента?…
Къде са органите, контролиращи това, къде сме ние като общество и до кога ще си заравяме като щрауси главите в пясъка?!?

Предната нощ по същото време се събудих от смрадта в стаята.Миришеше на някакво лекарство/пластмаса. Живея в Даскалово. За първи път не звъннах на РИОСВ. Писнало ми е от безмислените им имейли. Но сега като чета поста ви, друг начин не виждам. Вместо да пишем тук е редно да гоним тези, на които им се плаща от нашите данъци. И си мисля, че 2 през нощта е чудесно време да им напомним какво и за кого работят. Имат дежурен телефон. 0879 944 676. Обаче със звънене от един човек няма да стане. И не сме ние тези, които трябва да определят кой е източника на отровата!

-Тази прекрасна миризма се стеле от СТОМАНА редовно(живея близо до завода)

-Стомана в момента не работи от 02.08.,а тази смрадлика се носи из града.

-Аз съм отчаяна от бездействието на институциите. Само преди няколко дни в 22.30ч над Мошино се стелеше същата смрад и не можеше да се диша. Имаше пелена във въздуха, звъняхме в РИОСВ и МОСВ. Постоянно подаваме сигнали и много хора около мен, от години, но за съжаление нищо не се променя.

-Хора, вярно е. Нощес се събуждам с голяма тежест на сърдечната област. Затворих прозореца, защото отвън се носеше отровен въздух, смрад. Ако искате вярвайте не знаех как да дишам. И взех на мъжът ми одеколон Копа камбана. И напръсках във стаята и малко по малко се съвзех. Като във турските сериали че оделолонът помага във такива случай, когато ни прилошее. Така е. Действително нощно време дишаме задушлив въздух.

Миризмата започна около 01:30, като към 2 ставах да проверя дали нещо в апартамента не е дало на късо, защото не се търпеше. Нещо средно между запалена гума/кабел. По-скоро от завода идваше, ТЕЦ-а в последно време на запален оборски тор си мирише.. Сега вече почти не се усеща

-Цяла нощ мирише на изгоряли кабели и бакелит. Не се диша вече, но и нищо няма да се промени за жалост.

Share Button

Коментари

коментара