Варварщината „тричане“ тайно продължава в Бродилово

Варварският обичай „тричане” все още е жив в странджанското село Бродилово. Въпреки, че е забранен от 2011 г. и официално не се практикува, местните са съхранили и до днес традицията и ритуала се извършва тайно.

Тричането е езически обичай, при който се завързва куче през гърдите и се върти на въже, след което се хвърля във водата. Изпълнява се винаги в съботата преди Сирни заговезни. Местните хора твърдят, че това помага на кучетата да са здрави и символично прогонват злите сили.

След като преди десетина години „тричането“ бе заклеймено като варварски обичай и истинска диващина, официалното му провеждане вече е немислимо. Бродиловци обаче продължават да „тричат“, но далеч от любопитни погледи. 

Наближи ли края на февруари, в странджанското село започват игра на котка и мишка. Местни жители и власти се дебнат заради скандалния обичай тричане. Макар да е забранен от доста години, хората в селото не спират да търсят начини, за да надхитрят природозащитниците и да спазят традицията.

 Официално обаче се кълнат, че тричане вече няма,

и няма да има. Заявяват го сърдито, все едно от това зависи живота им. „Стига сте ни тормозили вече, не ви ли омръзна! Всяка година едно и също – тричане, та тричане! Няма да има тричане, ще празнуваме само кукеровден и толкова“, отговаря кметът на селото, видимо изнервен от въпроса с тричането.

Местните ще празнуват кукеровден тази година в съботата преди Сирни заговезни,  който в миналото започваше с обичая „тричане“. В Бродилово са наясно, че още преди да съмне, селото ще гъмжи от полиция и природозащитници, които зорко ще дебнат от всички страни, както се случва през последните десет години.

Затова и вероятно тричане в събота няма да има.

Защитниците на животни обаче подочули, че бродиловци са решили да пак да си надвият на масрафа. Според клюките, те планирали да тричат животинките в неделя или понеделник, след като празникът премине и страстите утихнат, а неканените гости си заминат.

Публична тайна е, че тричането в Бродилово никога не е спирало.

„Това е стар обичай и хората си го правят. След скандалите и официалната забрана, бродиловци започнаха да го практикуват в домовете си. Всеки трича кучето си на двора. Нищо лошо няма, правят го за здраве и пазят една традиция. Нито едно животно не е умряло от това. Това, че тричането е бесене не е вярно, кучетата се закачат на въжета и се въртят няколко пъти във въздуха, после се къпят. Самата дума тричане означава „церене“ и „лекуване“. Заради истерията около тричането, която се повтаря всеки февруари от години, бродиловци са сърдити на света. Щом чуят някой да пита за тричане, стават нервни и раздразнителни и бързат да приключат разговора.

„Какво ще правим си е наша работа.

Изкарахте ни тука като някакви изроди, които изтезават кучетата си.

Лепнахте ни етикет на диваци“, отговарят гневно бродиловци и повече не желаят да говорят по темата.

Младоженци от Перущица се къпят в реката за здраве на Ивановден по стар стил. Обичаят се нарича „Къпанки“ и се провежда ежегодно на 20 януари.

Записването тази година е до 12 януари, съобщиха от местната община. В ритуала могат да участват само мъже, сключили граждански брак през 2021г. „Къпанки“ е уникален обичай и се прави само в Перущица.

Младите мъже, които са се оженили през изминалата година, се потапят в реката за здраве и берекет. Перущенци свързват скачането във вира и с поверието, че колкото повече мъже се хвърлят в него, толкова по-плодородна ще е годината. Хората вярват, че всеки престрашил се да скочи в реката няма да боледува през цялата година, а в дома му ще цари разбирателство и благополучие.

 Защото къпанките са обичай, символизиращ сила и мъжество.

А мъжете, нагазили във водите ги чака и радостта от бащинството. Според поверието преди да седнат на празничната трапеза младоженците пълнят ръкав от ризата на булките с вода от реката, за да ги дарят те със силно и здраво потомство. 

Празникът е съпроводен с много веселие, закачки с младоженците и разбира се с много вино за кураж и сгряване на младоженците, приятелите и роднини. Тази година обичаят отново ще се проведе на 20 януари от 11 часа на вира до Чолаковия мост.

Дервишите от пазарджишкото село Лесичово неслучайно са признати за „живи човешки съкровища“ в номинацията на Министерство на културата за нематериално културно наследство и грабнаха заслужено приза преди 6 години с обичая, който пресъздават. Всяка година, в края на месец февруари или началото на месец март, на Сирни Заговезни в селото се провежда традиционния празник “Дервишовден“. Няколко дни преди празника вечерно време селото се оглася от звучните мелодии на звънците. За този празник

 населението се подготвя дълго време и на самия празник с радост посреща дервишите.

Рано сутринта на Сирни заговезни дервишите посещават домовете на свои близки, за да изгонят злите духове, да пожелаят много здраве и изобилие. Домакините ги посрещат с пита и баница, почерпват ги, и ако има член от семейството, който боледува, или страхливи деца, ги прескачат, за да изчезне болестта и страха. Отскубват косми от дервишите, завиват ги с червен конец и ги скриват в оградата на дома си, за да ги предпазват от лоши случки.

Към 10 часа от различни посоки към селския мегдан се отправят дервишите. Там, на мегдана, се е стекло почти цялото село. Пред хилядното множество дервишите изпълняват различни номера. Лесичовските дервиши са атрактивни и с маската-кюляф, която представлява кожа, преметната през главата и достигаща до кръста на дервиша. На маската има и“очила“, за да може да вижда. На кръста си носят от 3 до 6 медни звънци и една калъчка –(дървена сабя).

Костюмите на арапите се състоят от бели дрехи със закачени по тях малки кожлета, по лицето са начернени, а на главите си носят разноцветно украсени кауци. Техните звънци са малки, бакърени, до шест на брой. И в други селища в пазарджишко се отбелязват празници с участието на дервиши, джумали или кукери, както ги наричат в отделните села-напр.Варвара, Главиница, Виноградец, Калугерово, Попинци и др.

Източник: Монитор

Share Button

Коментари

коментара

Посетете водещата страница на: