Минната индустрия е била и благословия и проклятие за Перник . От една страна мините са допринесли за бурното развитие на региона – не само в материален, но и в духовен план, а Перник се е офирмил като важен индустриален център, привличащ хора от всички краища на страната.
От друга страна обаче мините са замърсили въздуха и са подложили на риск здравето и живота на обитателите.
Как Перник се е справил с този проблем и какви грижи са били полагани за здравето на перничани в миналото?
Уредничката от Историческия музей Силвия Нотева продължава рубриката „Изградено от ДМ-Перник, разходка в Стария Перник“ ,като говори за построяването на амбулатории и болници:
С откриването на мините през 1891 г. се открива и специална санитарна служба, ръководена от управител-лекар. За миньорите, служителите и техните семейства амбулаторното, болнично и лечение по домовете е било безплатно за сметка на Мината, освен това по време на боледуването работниците получават помощ в размер на пълна дневна заплата и премия III категория.
В самото начало, когато персонала на мините е бил малък, до 500 човека, е открита малка амбулатория – лазарет, 1894 г. /днес това е административната сграда на Исторически музей, която е в снимките по-долу/. По-тежките заболявания и наранявания са изпращани в Александровска болница. Малката лечебница за миньорите е имала аптека и един постоянен лекар, но с нарастването на персонала на мините, нараства и нуждата от разширяване на сградата и медицинските кадри. Два пъти се пристройват стаи за болни. Веднъж 1899 г. и след това през 1909 г.- 1911 г. се прави по-голямо разширение с 25 болнични легла, като личният състав се състои от 1 лекар, 2 кандидат лекари/студенти-медици/ и 3 служители.
1910 г. е създадена санитарна команда към медицинската служба, чиито задължения са да почиства улиците в района на Мината, да ги дезинфекцира, за което е закупена парна машина, да поддържа обществената баня и подпомага воденето на борбата с паразитни и заразни болести. 1920 г. е открита втора амбулатория към мина „Бели брег“ , а 1922 г. – трета амбулатория в кв. „Хумни дол“. Към всяка амбулатория е имало аптека, а лекарствата за миньорите са били безплатни.
През 1923 г. се завършва постройката на Минната болница, която се състои от две сгради и се увеличават болничните легла в селището до 100. В началото се обособяват две отделения: вътрешно и хирургическо в което се обзавежда операционна зала, а по-късно и гинекологично отделение. Втората сграда е за заразно болни. С даването на автономно управление на ДМ “Перник“ през 1925 г. се разширява и подобрява „санитарната служба“ и започва строеж на нова постройка за амбулатория, която е открита през 1926 г. Всички перничани знаят тази сграда, която в настоящата година има юбилей – 95 г. от построяването. И днес тя е наричана „амбулаторията“ и когато минавате покрай нея обърнете внимание на това внушително и красиво здание. Първата Бърза помощ в Перник е файтон, закупен от Мината, а през зимата файтонът е превръщан в шейна за по-бързо придвижване.
През 1929 г. се открива „климатолечебна станция“ при манастира „Св. Пантелеймон“ с 50 легла. Там се изпращали изтощени, отслабнали работници и такива прекарали тежки заболявания /днешната Белодробна болница/. С увеличаването на здравните грижи за работниците в мините нараства и медицинският персонал в здравните заведения. Санитарната команда, през 1933 г. се преименува на „Здравна служба“.
Много може да се напише за здравната политика в минното селище Перник, но за да не Ви отегчавам ще спомена само за грижите за децата на миньорите. Установяват се ученически колонии за „морелечение и летуване“. Първата колония е открита в гр. Анхиало /дн. Поморие/. В началото децата са разквартирувани в училището, като 1929 г. Мината е построила специална сграда, такава се построява и в полите на Витоша за деца нуждаещи се от планински въздух.
И отново с молба към Перничани, да съберем заедно прашинките история на нашия град. Не изхвърляйте стари снимки и предмети. Историческият музей Ви очаква.
Текст: С. Нотева
Сники: Регионален исторически музей – Перник
