Разбитите надежди на живущите по една пернишка улица

Разбитите улици из пернишките квартали станаха символ на града. Нежеланието на пернишката управа – която и да е тя, кара хората да не мълчат повече, защото надеждата им и вяра в политиците свършва, но проблемите, които имат не могат да бъдат оставени нерешени. Със ZaPernik.com се свързаха читатели от улица Ботегврад в центъра на Перник. Ето какво пишат до обществеността:

Здравейте скъпи читатели. Това е поредната статия, показваща беззъбата ни държава. Беззъба, като изронените стъпала на една улица.

Това е улица Ботевград.

Тя се намира в град Перник, но повече прилича на улица от градския ландшафт на провиниця Кандахар.

След тежките бомбардировки на времето, малко от тази улица вече напомня на такава – те снимките говорят сами по себе си.

И преди да кажете, че много улици в Перник изглеждат като декор от филм за войната в Сирия, по тази улица реално всеки ден минават от млади до стари – кои за да отидат на детска градина и/или училище, кои за да достигнат до центъра (или центърО – както ви харесва повече). Там, където се намира общината – хората, които имат визия за развитието на града ни. Зимата, слизането по улицата е сериозна тръпка.

В същата тази община през годините са депозирани множество молби – над 10.

Като започнем с времето на покойната Росица Янакиева и нейния антураж от съветници и зам. кметове (които даже дадоха смисления съвет – „ние пари нямаме, но ако искате, ремонтирайте НАШАТА улица с ВАШИ пари – нямаме против“.

После дойде ред на Вяра Церовска, в която също загубихме цялата си Вяра – и по нейно време уж идва технолог, инженер и куп други умни хора, да гледат има ли улица там в квартал Клепало (макар, че може и да не са идвали – живи хора не са ги виждали – може да са били твърде заети да оправят бюджета). Нима сте изненадани, че нищо не се случи ?!

Дойде ред на следващия 4-годишен мандат. Този път на дневен ред е господин Станислав Владимиров. Той се оказа най-съвестен от всички до тук властоимащи – дойде лично на място, заедно с неговия зам. кмет.

Е , да – не „облече“ обещанията си със срокове, защото ей на, Ноември месец на 2020-та година, иде Коледа, после Нова Година. Ама ще стане, няма проблем. Даже фирмата дето строи моста, ей сега другата седмица като приключи, захваща тук.

Признавам, ви най-чистосърдечно – наистина му повярвах. Кмет дошъл лично на място след работния си ден, вместо да се прибере при семейството си – поклон. Ама то това е чара на политиците – винаги звучат много убедително. И така мина колко – половин година. Ще мина и още половин, и после друга цяла…. и времето не спира драги читатели. То лети. А онова там се разпада.

Понякога си мисля, че всичко това е някакъв извратен социален експеримент. Пари няма – то е ясно. Обаче за без пари, гледайте как добре им се получава. Обещанията са безплатни. Хора вече много много не минават от там – опасно си е. Викат й „страшната улица“. На нея само кучетата се сцепват да лаят, друго не се случва. Но се чудя, до кога този експеримент ще продължи ?! Вие как мислите ?

Share Button

Коментари

коментара

Посетете водещата страница на: