Нито пандемия, нито локдаун не може да уплаши брезнинчани да отдадат почитта си към Апостола на свободата. Това се случи пред новоиздигнатия през 2019г. паметник на Васил Левски в центъра на град Брезник. На поклонението присъстваха десетки жители и гости на градчето, сред които и много деца.
Програмата започна с химна на Република България. След него вокална група “Ритъм” с ръководител Румен Александров към брезнишкото средно училище “Васил Левски” изпълни училищния химн. За кратко преподаватели от местното училище, което носи името на Апостола на свободата, се наредиха пред паметника. Рецитали пък бяха представени от деца и младежи. Присъстващите отдадоха своята почит към Васил Левски с едноминутно мълчание и падане на колене.
Венци и цветя бяха поднесени от кмета на община Брезник Васил Узунов и заместник-кмета на община Брезник Мария Добревска, председателят на Общински съвет-Брезник Иван Тинков, ученици от учебните заведения в Брезнишко, деца от детска градина “Брезица”, брезнишкото народно читалище “Просвещение-1870” и граждани.
Какво обаче е Левски за брезнинчани? Сайтът на Брезник zapadno.com попита част от хората. Ето какво казаха те:
Сергей: “Той си е идол за цяло едно поколение, пък и след нас, където са тия. Чувствам тръпки и чувство за отговорност. Да продължиме неговото дело и впоследствие да го предадем на по-младите. Все пак това си наш, национален герой. В наше време има такива личности като него, но не се виждат. От определени хора не може да се покаже като личност.”
Янко: “Какво да ви кажем. Тръпките ме полазват, но нема. Много са редко като него. Като Васил Левски нема да се роди. Ако се роди, они го унищожават. Той е дал пътят да сме живи, да сме здрави, да сме свободни. Както черквата е запазила нали. И да говориме български език. Васил Левски за мене е уникален човек, за който нямам думи.”
Любомир: “Той е борец за народа, за всичко. Порицават го сега, неговите завети, дела и така нататък. Нищо не цениме, а само думите му цениме.”
Мадлен: “Васил Левски е човек, който ни е спасил от това в момента да не сме под османска власт. Когато чуя името Васил Левски ме навежда на гордост.”
Пенка Бонева: “Когато чуя Васил Левски настръхвам. Искам да има втори като него, но не вервам. Ценим това, което ни е завещал и трябва да се предава на младите. Ние, старите, верваме в тия работи.”
Илия: “Трудно ми е да ви обясня, защото такива хора, днес редко се намират. Той е бил всеотдаен и е дал живота си, за да ни има нас и Отечеството. Стараеме се и полагаме всички усилия да почитаме това, което ни е завещал.”
Капка Иванова: “Винаги ме е вълнувало да чуя това име. Винаги съм се възхищавала на саможертвата. И винаги съм се чудила колко сили трябва да има човек, за да се отрече от всичко лично и да се посвети на народното дело. В тези времена смятам, че има хора, които спазват заветите, следват ги. Но има и много хора, на които трябва да се напомни това. Мисля, че училището ни, въобще училището като институция е мястото, което е училище и за родолюбие.”
Емилия Алексова: “Национална гордост. Определено мога това да кажа, защото за мен това е най-великият българин. Радвам се, че училището ни носи това име и толкова тържествено се посреща във време на пандемия.”
Иванка Белчева: “Васил Левски ме навежда на патриотични чувства. Най-великият човек на нашата държава. Герой! Мъчиме се да пазим свободата, какво да правим. Не може да не се непреклоним пред такъв човек.”
Пепи Божков: “Личността на Васил Левски ме навежда на патриотизъм, на чест, на достойнство, на нещо, което е извисено. Както е казано: Роди се и поведе ни в борба, обесен бе, но нивга не умря! В наши дни повечето хора мисля, че пазят тази свобода. Но хората някак си оскотяха и все по-рядко се сещат за тези неща. Може би поради това, че повече мислят за оцеляването си.”
Павлин Теофилов: “Чувството не може да се опише с думи. Всеки българин го има вътре в себе си. Някои много силно, някои по-слабо, в някои може и да го няма вече. Те толкова се измениха нещата, че според мен много малко българи са запазили това чувство, което е за борба и свобода. Ако всички мислиме като него и не мислиме за материалното, а за духовното и общото благо – светът щеше да е много по-добър.”
Руслан: “Васил Левски ме навежда на отговорност. Смел българин, който не се е борил просто за свободата, защото по негово време е имало вече доста благинки в България. В смисъл не е било толкова тежко робство. Идеалът за свобода е основната му цел. Свобода, независимост. Той е символ за много неща, особено в местата, където е роден, където е живял. Все още той е може би единственият неопетнен герой, защото всички останали се опитват по един или други начин да ги… И най-важното той не е просто престъпник и е ей така обесен. Той е нарушил някакви закони според тогавашното време, но не се е страхувал от това и не е бил неграмотен. Въпреки всичко наистина, ако мога да обобщя е единственият запазен, автентичен герой.”