Поетесата по душа Светла Маринова посвети стихотворение на традицията Сурова и по-специално честването и в нейното село – Долна Секирна.
Стихотворението е породено от спомена за най-чакания празник от детството и – Сурова. Светла Маринова е от Перник, но живее във Варна, а Долна Секирна е селцето, в което прекарва детските си години.
В навечерието на традиционния местен сурвакарски празник на 13 срещу 14 януари, тя сподели своето стихотворение, което е озаглавено “Сурова!”, пише сайтът на Брезник с Zapadno.com.
Сурова!
Спомням си,
Много често си спомням,
падналия сняг,
дядовата къщичка
печката бумти,
а сърцето ми в очакване тупти!
Очаквам Сурова,
помня разказите на тати,
как в миналото е било.
На мегдана извивали са кръшно хоро.
След тежките обиколки по махали,
насъбирали ракийца,
сланинка и пари!
Спомням си, дете съм.
Всички ги познавах,
но сред маските и костюми,
никой не разпознавах!
Огромните ликове красиви!
Без умора сурвакари,
с големи клопатари,
толкова игриви,
чувстваш,
огромната им мъжка сила!
А когато пораснахме моми,
гонеха ни, омотаваха ни със синджири,
вместо пари, искаха целувчици!
А която не даде, със сажди
и цапаха цялото лице!
Имаше толкова настроение,
За малки и големи страхотно забавление!
Толкова красиви спомени!
И до днес традицията е жива
В селцето ми Долна Секирна!
Макар и далече,
този празник ми е в сърцето!
Радвам се, че има продължители
на злите духове укротители!
Зная на този ден
ще лумне силен огън!
Хора в сурвакарска премяна
пак ще изпълнят мегдана!
Сурвакари,
Изпълвате ме с гордост, че ви има,
отстоявате традицията
всяка година.
Бъдете живи и здрави,
Да Ви е на късмет и берекет!
Спомням си дядовата къща,
А сега е толкова тъжна и пуста.
Дори и да няма кой порти да ви отвори,
духът на времето в нея ще заговори!
Силно забийте звонците,
В небето звукът им да кънти!
На живите сгрейте сърцата,
А на пустите къщи събудете душата!
Гордея се, че Ви има продължители, на злите духове укротители!
Светла Венева Маринова