– Г-жо Церовска, балотажът в Перник няма да е лек. С какво вие ще привлечете съгражданите си?
– Първо, с личността, с която съм се представяла пред този град толкова години като лекар. Второ, с подкрепата, която имам от успешното правителство, което обърна прехода към хората. Трето, със свършената тежка работа през последните години, която беше насочена към стабилизиране на общината. Направихме нещо много важно за града – аз съм първият кмет, който успя да върне дългове – 15 милиона, а не да задълбае финансовата криза на Перник. При влизането ми в кметския мандат всички медии – регионални и национални, пишеха, че Община Перник е във фалит.
– От какво бяха натрупани толкова големи дългове?
– По различни пера, от задължения към НАП за периода 2009-2014 г., от дългове към фирми и т. н. Освен това в НАП бе ипотекиран единственият голям стадион на Перник. Заедно с него беше ипотекирана една голяма сграда, в която се помещават множество партийни централи, социалните дейности и БЧК. И друга сграда, също беше заложена в НАП. В нея са есграона, регионалният училищен инспекторат и зала „Металург“. Трябваше да върнем дълга, за да спасим сградите. Направихме оздравителен план, първия по рода си в България, и плащахме всеки ден 20% от всички приходи, за да върнем дълга към НАП. Искам да отбележа, че през 2009 г., Община Перник беше получила по едно дело 18 млн. от държавата..
– Защо с тези пари не е покрит дългът?
– Не мога да отговоря, тъй като става дума за 2009-а. Задълженията след тази година се трупат като отчисления, задължения по фонд ФЛАГ, като неплатени сметки към доставчици, и ние направихме един великолепен отчет, в който ясно показваме на перничани какво направихме по отношение на финансирането на Перник. Задълженията към доставчици от 13,5 млн. ги сведохме до под 4 милиона. Това освободи фирмите, те вече имат доверие на общината и работят с нея.
– Освен, че се справихте с огромния дълг, какво друго направихте за Перник по време на кметския си мандат?
– Работим за отворен град – знаете колко коли има в Перник. Направихме кръговото на квартал „Изток“, проектирали сме второ кръгово на квартал „Иван Пашов“, което е изключително важно, тъй като задръстванията са огромни. Започва изграждането на трета отсечка, която е чакана откакто е направена магистралата при квартал „Марина бара“. За един голям и дълъг град само два входа са изключително малко и придвижването е много трудно. Въпросните два входа за Перник, са и за Брезник, Трън, за границата. Това са по-важните неща. Освен това работихме и за достъпен и реален спорт за всеки гражданин. Направили сме 17 спортни площадки – красиви, удобни и напълно безплатни в много от кварталите и училищата в нашия град. За първи път, със съдействието на държавата, успяхме да ремонтираме две спортни зали. Едната – в централния спортен комплекс „Миньор“, а другата е спортна зала „Дружба“, която не беше използвана повече от 15 години.
– Имате ли недостиг на детски градини?
– Работихме много и за детските градини. Две са напълно обновени, с енергийна ефективност. Едната детска градина, най-старата, в централна градска част, когато започнахме да работим по проекта „Региони в растеж“, се срути почти до основи. Беше огромно напрежение. Родители, учители, общественост не вярваха, че ще успеем да я възстановим. Това е първата детска градина в града, открита от царица Йоана. Представете си гредоред и изключително нестабилна конструкция. Елате да я видите сега – красива, нова, съвременна сграда с абсолютно запазена архитектура.
– Успяхте ли да спрете незаконния добив на въглища от който се бяха напукали фасадите и стените на къщите наоколо?
– Това е проблем, който държавата се опитва да реши през един от проектите за рекултивация с укрепване. С натиск от страна на Община Перник и активна обществена ангажираност вкарахме законопроект, който впоследствие стана закон, за наказателна отговорност на тези, които извършват незаконен добив на въглища. Това беше първият пробив, който направихме в тази насока и като партийна ангажираност, и като ангажираност на общинско ръководство. Съдействаме максимално, за да може рекултивацията и подобряването на галериите да засегне и много от нарушените терени, където живеят хората. Това, което може да направи общината, ние го правим. Ремонтирахме подпорна стена на 8 ОУ, изграден и ремонтиран паднал вход и т. н. Но ангажираността на държавата е насочена към самите терени и мисля, че до голяма степен те ще бъдат укрепени.
– Перник беше започнал да се превръща в мъртъв град след закриването на мините. Как ще задържите и върнете хората в града?
– Това е много интересен въпрос за Перник. Има перничани, които не желаят да работят тук, защото намират по-добро кариерно развитие в София. Други пък искат да работят тук. Това, което се случва и исках да покажа в последните дни на кампанията, са предприятията, които се създават в Перник. Съвсем наскоро показахме предприятието „Леми Трафо“. Това е производствено предприятие, в което ще се изработват трансформатори, 80% от които са за износ. Малко преди това показах изграждащ се мол в Перник, по модела на софийските търговски центрове, с много красив проект, който показахме в нашите фейсбук страници. Молът включва 4 киносалона, атрактивни заведения за хранене и т. н. Сигурна съм, че ще бъдат създадени не само работни места, но и много перничани ще има къде да се забавляват. Показахме и индустриалната зона. Когато говоря за нея трябва да подчертая, че това е единственият терен, който ни беше оставен. Този терен в голямата си част представлява табани – 350 декара, на удобно място – близо до Индустриалната зона на „Стомана“ и до скоростната магистрала.
– Преди балотажа, какво бихте искали да кажете на съгражданите си?
– Искам да им кажа, че съм работила в разговор с тях, откровено и открито. Въздухът в Перник се промени с идването ми в управлението на града. С моето управление започна промяната за Перник и вярвам, че заедно ще извървим този път и наистина ще направим града и по-модерен, и по-красив, и по-социален.
Нашият гост
Вяра Церовска е родена в Перник. Завършила е Математическа гимназия и Медицински университет в София със специалност Нефрология. Професионалния й път започва като участъков лекар. Четиринайсет години е била началник на отделението по Хемодиализа в МБАЛ “Рахила Ангелова” в Перник, а от 2010 до началото на 2014 г. е директор на същата болница. От 2015 г. е кмет на Перник.