ZAPERNIK.COM С ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Какво да направим с кучетата в Перник?

Кучетата. Един от големите проблеми на Перник. Така започва тази статия, но няма да завърши по същия начин.

Фейсбук групите, медии, улично говорене. Във всички присъства темата за кучетата. Перничани се оплакват, че кучетата са много, че трябва да ги махнат, че трябва да ги убият, че били опасни…

Вече 30 години тъпчем на едно и също място. И вместо да става по-добре, става по-зле. Десетилетия гледаме как по най-малоумния начин решаваме обществения си проблем с кучетата.

Откъде идват кучетата?

Кучетата идват от хората. Да! Колкото по-скоро стане ясно за всички, толкова по-добре. Всяка година стотици, даже хиляди перничани изхвърлят масово кучета на улицата. Гледат ги лятото по селата си и есента ги хвърлят навън. Оттам идва целия проблем. Той се задава отново.

Какво става после?

Хората започват да се оплакват, че Общината не си вършила работа и не прибирала кучетата, които сами са изхвърлили.

Общината НЯМА ПРАВО да „прибира“ кучетата от улицата. Това е противозаконно. Общината може само да ваксинира и кастрира едно куче. След това ТРЯБВА ДА ГО ВЪРНЕ ТАМ, ОТКЪДЕТО ГО Е ВЗЕЛА. Програмата се нарича „Кастрирай и върни“. Ако някой си мисли, че общината е длъжна да прибира кучетата, които вие сте решили, че не ви трябват повече и сте ги изхвърлили…значи не сте чели законите. Общината трябва само да кастрира и да връща. И тя го прави. „Вземат се“ само кучета, които са доказано агресивни. Те се слагат в Общински приют. Той вече прелива от кучета. Освен него в Перник има няколко доброволни приюта със стотици кучета.

Как тогава кучетата изчезват понякога?

Случва се да има масови отравяния на кучета. В Перник сме виждали неведнъж тази гледка. Хвърля се отрови по улиците и кучетата умират. И хора умряха в Перник. Един бездомник преди години. Но на кого му пука?! Утре, може да е вашето дете. Може.

Важното е, че проблема, чрез избиване не се решава. Точно след няколко месеца града отново е пълен с кучета. Защо? Защото стотици перничани са изхвърлили новата реколта кучета на улицата. Защото в природата няма празно.

Добрият човек изпитва срам дори пред кучето.“
Антон Чехов

Какво да се направи?

ZaPernik.com излиза с революционно, според задънената улица на проблема предложение, но в същото време много човешко и смятаме ефективно решение. Да обърнем монетата. Вместо да се пазим от кучетата. Вместо да мразим кучетата. Вместо да ги гоним. Вместо да ги бием. Убиваме. Удряме.

Да ги обичаме!

Кучетата са най-добрия приятел на човек. И могат да бъдат такива. Трябва да отворим града си за кучетата, които така или иначе ще са с нас още години наред.  Нека ги кастрираме, храним, гледаме с любов около блоковете. Нека построим къщички за тях. Нека те усетят любовта ни. Това ще намали агресията както от наша страна към кучетата, така и от страна на кучетата към нас.

За величието на една нация и моралния й прогрес може да се съди по отношението й към животните.“
Махатма Ганди

Има общини, които приложиха точно този момент. И резултатът вече е налице. Хората и кучетата съжителстват прекрасно в една среда с грижи и любов. Едно куче, което е обичано,  няма да нападне децата от блока. Напротив. Ще ги обича. Ще им се радва. И те на него.

В съседна Турция, където също има много кучета, са пример за това.

Кметът на Община в Истанбул направи програма, с която в дворове на училищата да се приютяват бездомни кучета (като кучето на снимката по-горе) и децата-ученици да ги хранят всеки ден и да се гриждат за тях. „По този начин децата ни, ще се учат на истински грижи към кучетата – нашите най-добри приятели„, обърна се кмета. И хората са много „за“. Хората.

Там общината строи къщички за бездомните любимци. Дава гранулки с храна. И знаете ли – по улицата има кучета и котки, които не изглеждат като нашите – изплашени, грозни, смачкани, гледайки виновно, навели глави, съжалявайки, че са се родили. Там кучетата изглеждат спокойни, с гладък косъм, гальовни, добронамерени. Защото хората са такива.

Това предлагаме да се приложи в Перник

Да престанем да слушаме гласа на омразата. На тези 100 човека, които пищят по Фейсбук за избивания на кучетата, за агресия над животните, за напрежение между хората и тях. Това 30 години вече не работи! Призоваваме да обърнем плочата – да видим кои са нашите приятели около блока. Да им направим красива къщичка. Да ги храним. Да усетят любовта ни. И те ще ни върнат тяхната. И най – важното: да спрем да изхвърляме нови и нови кучета.

Нека общинските власти подкрепят любовта, а не омразата!

Нека общинските и държавни власти предприемат този модел на отношение към заобикалящата ни среда. Ако искаме да живеем в по-красив и сигурен град, трябва да оправим отношението си един към друг. Отношенията си към тези, които са ни „приятели по неволя“, но все пак „приятели“ – кучетата.

Сигурни сме в успеха на този модел. Модел на приятелството. Модел на обичтта. Сигурни сме, че повечето хора са настроени позитивно към домашните любимци. Защото тези животни, които виждаме на улицата са били точно такива – домашни.

Сигурни сме, че от население 100 000 души, има само 100 човека, на които им е криво всичко и искат да се закрие всичко, и искат да се избие всичко. Да, те са малко на брой, но са най-гръмогласни. Но сме сигурни, че има 90 000 души, които са способни да се държат с околната среда по един позитивен начин.

Убедени сме, че нашето предложение: Вместо да „избиваме кучетата, след което да изхвърлим нови„, които ще бием и хулим ежедневно, можем „да се погрижим с любов за тези приятели, които са по улиците и да спрем да изхвърляме нови„. Когато започнем НИЕ реално да се грижим за проблема с уличните животни,а не само да го създаваме, ще разберем същината му.

Любов. Отговорност. Грижа.

„Едно куче няма никаква полза от скъпи коли, големи къщи или дизайнерски дрехи. Кучето не се интересува дали си богат или беден, умен или глупав. Дай му сърцето си и той ще ви даде своето. Колко хора могат да ви обещаят същото за себе си? Колко хора могат да ви накарат да се чувствате редки и специални? Колко хора могат да ви накарат да се чувствате извънредно?“
Джон Гордан

Започнахме статията с изречението, че кучетата са голям проблем в Перник. Не, не са! Проблем е нашето отношение и отговорност към тях.

Ако кучето Ви погледне в очите и не иска да дойде до Вас, трябва да се приберете вкъщи и да се замислите дали съвестта Ви е чиста.“
Удроу Уилсън

Share Button

Коментари

коментара