Само пред zaPernik.com! Авторът на книгата за историята на футбола в Перник, която излиза тази седмица от печат, разкрива горещи подробности около нея!

В навечерието на стогодишнината на футболен клуб Миньор, в Перник ще бъде представена книга, посветена на футболната история на нашия град. Авторът е Стефан Сергиев – тясно свързан с футбола и пернишкия спорт, бивш председател на Миньор, майстор на спорта по шахмат, шампион, автор на много книги за пернишкия спорт, носител на златна значка на БФС. Стефан Сергиев ще представи книгата си на 25 юли. По този повод zaPernik.com потърси автора, за да ни разкаже повече за труда си, който в 500 страници обхваща цял един век футбол в нашия град. 

Господин Сергиев, на 25 юли в Перник ще бъде представена вашата книга „100 години футбол в Перник – от Кракра до Миньор“. Какво ви провокира да я напишете?

От много години се занимавам с историята на спорта в Перник. Още през 1987 г. издадох книгата „Футболът в Миньор Перник”, а през 1999 г., по повод 80 години футбол в Перник бяха издадени  книгите „80 пернишки футболисти” и „Това е Миньор (Пк)”. Публикувал съм десетки статии, посветени на пернишкия спорт и известни пернишки спортисти. Само през последните 3-4 години бяха издадени моите книги „Волейболната  слава на Перник”; „Спомени за Борис Гюдеров;” От Перник до Витенхайм и Кьолн”. Самият аз съм тясно свързан с пернишкия спорт. В периода 1962 – 1979 г. бях състезател от отбора по шахмат, а от октомври 1977 до август 1980 г. – председател на ДФС „Миньор”. Преди повече от 50 години започнах да събирам данни за  футбола и спорта в нашия град. В моя архив имам много интересни данни, които за съжаление едва ли ще видят някога бял ден. Написах книгата, за да бъде съхранена историята на футбола в Перник. 

Разкажете ни нещо повече за книгата – какво ще съдържа тя?

Книгата е в обем от 504 стр. формат А4, съдържа 445 снимки, някои от които цветни. Материалът е разпределен в два раздела: първият раздел обхваща изявите на пернишките отбори в периода 1919 – 1989 г., а втората – от 1990 до 2019 г. Съдържа подробна информация за представянето на пернишките отбори  – Кракра, ЖСК и Рудничар (до 1949 г.), Торпедо (1950 и 1951) и Миньор от 1952 г. до наши дни; за Металург и двубоите между Металург и Миньор, и за Енергетик. Преобладаваща е информацията за Миньор. Проследено е представянето на отбора във всяко едно от първенствата – от 1950 г. до 2018/19. Текстът е илюстриран със снимки и конкретна статистическа информация – състав на отбора, голмайстори и  резултатите срещу останалите отбори през това първенство. 

Има две основни приложения. В първото са дадени резултатите от всички мачове на Миньор в „А” „Б” и „В” РФГ, турнирите за купата на Съветската армия, за купата на България, на Аматьорската лига и международните мачове, а също така и обобщена справка на резултатите на Миньор срещу всеки един отбор, срещу които жълто-черните са играли.  Във второто приложение с кратки визитни картички са представени всички футболисти играли повече от 50 мача в „А” или „Б” група, чужденците и треньорите водили Миньор през годиинте.

Разкажете някои от най-интересните и любопитни истории около футбола в Перник, които са намерили място в книгата?

Без да преразказвам написаното в книгата, ще посоча само два факта, които според мене са много значими и затова съм ги изнесъл на задната корица. Первият е – „Кракра – представителният отбор на Перник е един от шестте участника в първото държавно първенство през 1924 г. Това не е превилегия, а извоювано право след убедителното представяне на отбора в Югозападната спортна лига. Този факт е още по – значим, като се има предвид, че Кракра от миньорското село Перник е в компанията на пет от най – големите по това време градове в страната – Левски от София, Победа от Пловдив, Черноморец от Бургас, Владислав от Варна и Орел от Враца.

Вторият е една мисъл на един от най – големите спортни журналисти в страната Климент Симеонов „Отборът на Миньор е един от не многото така симпатични отбори в страната. У него има нещо английско. Това е отбор, който винаги се бори! Когато е в „А” РФГ да не изпадне, а когато е в „Б” РФГ  да се върне в първия ешелон. За 25 години 5 пъти изпада и 5 пъти се връща в групата на майсторите. Какво постоянство!” [Кл. Симеонов, „Със симпатии за пернишкия футбол”, София, 1987 г.]

Богатото  съдържание  на книгата дава отговор на всички въпроси свързани с  футбола в Миньор.

В колко тираж е издадена книгата и къде перничани могат да я намерят, на каква цена и как събрахте парите за издаването й?

Досега съм издал повече от 80 книги на спортна тематика  (имам и няколко неиздадени). Това е първата книга, за която не съм се грижил за осигуряване на  средствата за нейното издаване. Предадох ръкописа в издаделство „Тип топ прес” и отидох на почивка.  Издаването на книгата стана благодарение на народния представител Станислав Владимиров, който успя да убеди някои от пернишките бизнесмени и с тяхна помощ осигури необходимите средства за издаването на книгата. Използвам случая да благодаря на бизнесмените Първан Първанов, собственика на Метал Трейд 66, на Петьо Томов, Владислав Сираков и Тони Костадинов, Хидристрой. Нямам реална представа за тиража на книгата, но той е съобразен с осигурените средстава, Книгата ще се разпространява чрез фен клуба на Миньор. Цената и е 30 лева, като голяма част от средствата ще отидат за подпомагане на детско – юношеския футбол в Миньор.

Според вас, минавайки през историята на футбола в Перник, как виждате бъдещето му занапред?

Повече от 50 години съм съпричастен не само с проблемите на футбола в Перник, но  и на спорта в нашия град. През 1966 г. бях член на Бюрото на Миньор, а от 1973 до 1976 и на Металург. Както вече споменах три години  бях щатен председател на Миньор. Не искам да давам категорични прогнози, само искам да посоча, че за да бъде бъдещето на нашия Миньор такова каквото всички го искаме,  трябва да бъде създадена професионална организация на управление, гарантирано нормално финансиране и добър състав на отбора. Тези три неща са неразривно свързани и ако едно не е както трябва, не може да се очакват успехи. Днес има толкова много примери, от които може да се  почерпи опит, че не е нужно „да се открива топлата вода”. 

Искам да добавя още нещо. През годините съм разговарял с десетки пернишки футболисти. Тези разговори съм събрал в две книги  „Насаме – историята на футбола в Перник през погледа на тези, които го създаваха” те все още не са изадени, а и не знам дали някога ще бъдат изадени. Най – важното от тези разговори беше, че футболът в Перник е имал успехи тогава, когато никой не се е намесвал в работата на ръководството и треньорите. Не е нормално днес в ръководството на клуба да има трима представители на общината. Защо? Нека общината да осигури финансирането, но да остави ръководството на футбола на тези, които  разбират от тази работа. Чрез спорта се прави политика, но когато политиката се намеси в спорта, това е пагубно.

Може ли да ни изпратите Ваша биографична визитка, за читателите, които не ви познават?

Роден съм на 15 декември 1946 г. в село Негованци, община Радомир. От 1948 г. семейството ми живее в Перник. Израснах в Божиловата махала (от нея днес няма и следа), където бяхме под наем при дядо Трене. Стаята, в която живеехме беше в съседство с къщата на големия пернишки футболист Стоян Стоилков (Арапчо). Той разпали у мене любовта към спорта.  Завършил съм техникума по металургия и механотехника. През 1965 г. – на 29 декември с отбора на Перник спечелих телевизионното състезание „Познавате ли своя роден град и край” (бях индивидуален победител). Това предопредели любовта ми към историята. В следващите години завърших ВМГИ София през 1971 г. и политология в Москва през 1986 г., а през 2005 г. защитих и докторска дисертация в НСА „В.Левски” София. Бил съм първи секретар на ГК на ДКМС и председател на Миньор Перник. От 1974 г. съм председател на секцията по шахмат в Перник (в периода 1975 – 1990 съм организирал десетки републикански първенства и турнири и международни турнири за маже, жени, юноши и девойки),  а от следващата година до 2010 г. съм неизменно в ръководството на Българската федеарция по шахмат, като през последните години бях нейн председател. Майстор съм на спорта по шахмат, майстор на спорта и републикански шампион по кореспондентен шах, майстор на спорта по шахматна композиция. Автор съм на повече от 80 книги на спортна тематика.

Носител съм на златната значка на Българския футболен съюз. и на много други награди и отличия, но от пернишките институции не съм пролучил и едно благодарствено писмо. 

Но въпреки това, както виждате, аз работя за моя град.

Женен съм имам двама сина, една внучка и двама внуци.

Share Button

Коментари

коментара