Българското законодателство не съответства на разпоредбите на европейското по отношение на отпадъците от миннодобивната промишленост.

„България от години се опитва да остави законодателството си по-разхлабено, в сравнение с тенденциите в минната индустрия като цяло, не само по отношение на отпадъците. Икономиката ни е доста зависима от добива на първични суровини. Когато се създават такива вратички и правила в различни части на ЕС, се създава неясна рамка и за инвеститорите, и за операторите в тези браншове. Създават се двойни стандарти и индустрията става много по-непрогнозируема“. Това каза за предупреждението на ЕК за синхронизиране на правилата на ЕС относно миннодобивните индустрии Генади Кондарев, сдружение „За Земята“, в студиото на телевизия „Блеумбърг“.

„Ако вие искате да спазвате правилата, приети на ниво ЕС, трябва при това положение да ги включите в своята социална отговорност, вместо това да е част от законодателството и да е правило за всички“, уточни Кондарев.

Той посочи, че в България има много проблеми свързани с отпадъците от миннодобивната индустрия, някои са наследени още от времето на соца, а други продължават да се трупат и в момента.

„България в световен план е един от производителите на мед, изнася близо 1% от количеството на международните пазари като първичен добив, а това е едно изключително мръсно производство, можете да си представите какво остава след него“, каза Кондарев.

Последици от въглищната индустрия у нас са депата с пепелин, който не е пряк минен отпадък, но излиза от тецовете, тези депа покриват над 190 хил. дка земи в страната ни.

„Можете да си представите какви черни и кафяви полета имаме. Достатъчно е да се разходите в един град като Перник и да видите тежкото наследство, въпреки че там крахът на индустрията стана преди близо 2 десетилетия“.

Екологичните проблеми, свързани с хвостохранилищата, се отнасят и до технологията за добив на мед и липсващата такава за отстраняване на отпадъка арсен.

„Ние не само не привеждаме законодателството си към световните стандарти, но и допълнително го разхлабваме. Когато гражданите обжалват някакво решение по проект, вече са съкратени сроковете за коментиране, а това води до допълнителен стрес на гражданите“, припомни Кондарев.

Източник: business.dir.bg