Разминаването в данните на избирателните списъци е тема от Сутрешния блок на bTV на 17 януари, в която медията търси информация за възможността да се изкривяват изборни резултати чрез така наречените „мъртви души“.
Има ли хора, които фигурират в списъците, но реално не са в населеното място, където се водят като избиратели? Ако в списъците има повече хора, отколкото реално живеят, това изкривява ли данните за избирателната активност и резултатите от вота? Защо властите допускат това разминаване и има ли някой полза от него? Отговорите на тези и други въпроси представят репортерът Стоян Георгиев и водещият Антон Хекимян в разговор със социолога Юри Асланов и експертът по изборно законодателство Михаил Константинов.
Има голяма разлика между данните за населението у нас между Националния статистически институт (НСИ) и Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО), разказа в студиото на „Тази сутрин” Стоян Георгиев. Избирателните списъци се правят по данни на ГРАО, но според направения анализ има между половин милион и милион повече избиратели, отколкото показват данните на НСИ. Според статистиката ние сме под 7 милиона, а ГРАО показва, че сме над 8 300 000. Този, който печели изборите, обикновено ги печели с 1 милион гласа. Тези почти половин милион, които са неясни, са сериозен въпрос.
В търсене на отговори репортерът посещава няколко трънски села. В село Бусинци, Трънско живеят 55 души, според ГРАО. Кметският наместник Валери Захариев разказва, че точно 15 са реално живеещите в Бусинци, поименно изредени, плюс 7 котки, категоричен е кметът. Според Валери Захариев няма „мъртви души“, а останалите 40 до 55 от списъците са реални хора, но са в Полша, Испания, Перник и София, въпреки че продължават да се водят в селото.
В близкото село Студен извор репортерът открива само един човек – баба Гърла. Там живеят точно 9 жители, но официално се водят 11. Двама са починали наскоро и все още са в списъците на ГРАО. Котките тук са много повече от хората – точно 14.
Един от фрапиращите случаи в това отношение е този в Кърджали. Там има повече хора с постоянен адрес, отколкото хората, които живеят в областта. Те са над 340 000 души, а тези с настоящ са 169 000, което значи, че повечето хора от избирателните списъци не живеят там. На някои избори уседналостта е от голямо значение, уточнява репортерът.
Когато в списъците има повече хора, отколкото реално живеят в населеното място, това променя данните за избирателната активност. А в определени случаи тя е от основно значение за валидността на избора. Например, процентът гласували има значение, особено когато става въпрос за референдуми. Тогава и избирателната активност е определяща, съответно – „мъртвите души“ в списъците са много важни.
В обсъждането на темата с експертите в студиото водещият Антон Хекимян попита събеседниците си: „Възможно ли е в селата, в които беше Стоян, някой да гласува вместо тях?“ Отговорът на Михаил Константинов е: „Принципно е възможно да се злоупотреби“. А Юри Асланов уточни, че изборите се следят от представители на всички партии и въпреки че има сигнали за купени цели избирателни комисии, това рядко може да се случи, но във всички случаи е добре да има силен граждански контрол върху избирателните комисии.