Една пернишка история, която ще Ви трогне много

Здравейте приятели,

От месец наблюдавах един човечец, седящ сутрин и вечер върху тръбите на ТЕЦА, очевидно на топло. Първите ми впечатления за него бяха, че не е пиянде, че е усмихнат, поздравява всички до кофите, които са в близост и дори изглежда ведър… сигурно е луд, си помислих. Почти всяка вечер докато годеницата ми разхожда кучетата около блока ни му изнасяше нещо за хапване – торба с подаръци. Направи ни впечатление, че той вадеше от торбата храната и каквото можеше споделяше с уличните кучета… Решихме, че освен всичко друго е и добросърдечен. От кратки разговори с него осъзнахме, че е добряк и реших да се запозная с историята му в детайли и до колкото имам възможност да му помогна…

На кратко той се казва Светослав Хаджиманчев. На 61 години, родом от Козлодуйско село. На 18г. е изпратен в казарма в Гоце Делчев. На гарата в Перник се запознава със съпругата си с която имат две деца. Има над 20г. трудов стаж в СЦМГ, Бетонов възел, Шофьор и последно в БДЖ (от там е уволнен през 2003г. поради отказ да източва нафта за началника си). От 2003г. до момента изпада сериозно от обществото. Случват му се ред ужасни неща. Натравяне, побой, преследване, прегазване на жена му /история, която твърди, че е прикрита/ и т.н. Днес може да видите Светльо на паркинга на Кауфланд да ви моли да отбута количката или просто да Ви поиска някоя стотинка. Помнете, че не винаги е бил такъв…

За последната седмица му пуснахме кръвна картина, за щастие изследванията му се оказаха чудесни. Записахме го при личен лекър / което също не беше лесна задача, след два отказа на лекари поради видът му/. Разговарахме в бюрото по труда за него. Предлагани са му четири работи, които той отказал /не може да извършва тежък физически труд с едната ръка поради травма/. Разговарахме и с неговият психолог за да установим дали умишлено отказва работа или психическа бариера, която му е трудно да преодолее. Посетихме и социалните, които вежливо ни казаха, че той не може да очаква социална помощ, защото жена му работи за 400лв на месец – шивачка.

Този пост не е за събиране на пари за него, а за нещо много повече… За социалното приобщаване на един отдавна изпаднал човек от нормите на обществото. Моля за помощ за две неща:

1. Според психоложката, за да може един човек да израства социално в обществото /да мисли за работа/ на него трябва да са му подсигорени основните потребности в ежедневието. ДРЕХИ И ХРАНА. Той е размер М и носи обувки 43 номер. Ако имате възможност да дарите, ще ги взема от всякъде 🙂

2. Най- важната част от този пост е , че търся работа за Светльо. Това е и основна част от разговорите ми с него. За два дни му дадох около 5лв, с тях той днес си беше купил часовник за 5,50лв за да не закъснява за срещите ни 🙂 Търся му работа предимно, като пазач…

Надявам се да сте прочели целият текст без да съм Ви отегчил и се надявам повече хора да отворят сърцата си за помощ, не финансова, а морална за Светослав Хаджиманчев или просто Светльо…

Коментари

коментара