“Путин не ни цар”, скандираха на 5 май т.г. руснаци, искайки да кажат, че лично те не го признават за такъв.
Извинявайте, но Путин не ви е цар само в едно отношение: той е нещо повече извън дребната за него подробност дали това ви харесва. Това е истината и фактът, че едно руско малцинство я оспорва, не го променя с нищо.
Наличието на гражданска опозиция ( без достатъчно тежест на наклони везните към нормална демокрация), уви, не може да предифинира монархическата действителност в Русия, където няма политическа опозиция точно както в абсолютните монархии. Тази “липса” е пряка последица от факта, че Путин се държи като цар, който не търпи възражения на институионално ниво, а позволява само дозирано мърморене на отделни критици, които може да бие, затваря и пренебрегва в името на безоблачното си царуване винаги, когато пожелае.
И най-мракобесните монарси са позволявали на своите шутове да мърморят ( в Русия са ги наричали “убогие”, т.е. луди, обидени от бога). Докато не решат да им бият шута, ако досаждат прекалено.
В периода на класическата руска монархия също е имало подобно мърморене, но са виреели цели опозиционни структури, а недоволните от монархията са я оспорвали шумно и революционно дори ( например през 1905 г.). Поданиците са принудили царя да се съгласява с реформи под натиск, какъвто в днешно време е немислим в империята на Путин.
В този смисъл Путин наистина не ви е цар, той е нещо по-лошо. Ползва целия инструментариум на царизма дори на символично ниво. С какво церемонията по неговата инагурация се отличва по своята снобска имперска пищност, предназначена да смайва придворните, строени да му ръкопляскат в шпалир, от шоуто на руските царе от 19 век? Ако Луи ХIV, нарицателно за монархическия абсолютизъм, можеше да види лукса, блясъка и раболепие сред имитацията на версайското великолепие в Кремъл, щеше да остане доволен, че не е останал без последователи.
Путин не ви е цар само дотолкова, доколкото ви позволява да го обичате повече от цар. За тази цел е готов на царски номера от арсенала на Петър Първи, но не за да променя Русия в европейска посока, а за да бъде възприеман като мачо, истински мъж, готов да покаже гол до кръста, че може всичо: да плува в стил делфин, да лови риба и да язди понита в този вид ( изглеждайки велик почти като Петър Велики върху специално подбраното за целта дребно животинче).
Путин ви е яхнал по-здраво от цар и най-лошото е, че мнозинството от поданиците му приемат това за комплимент, един вид уважава ви. Единствено така може да се обясни ширещото се убеждение сред руските коментатори, базирано на неписания договор на Путин с поданиците, че само така може да се управлява Русия.
Неговата е лесна- нали е цар, язди. Ами вие, яздените, не се ли засягате поне малко от царствената му безцеремонност?
В едно отношение обаче Путин наистина е цар- цар е да объне истината с хастара навън така, че да му ръкопляскате и да го поощрявате. Когато смачка Грозни, както само Иван Грозни е унищожавал градове от царството му ( като залитащия по европейските нрави Новгород), вие го злюбихте толкова, че от никому неизвестен хрантутник на КГБ и нейното пръвъплъщения ФСБ го направихте свой кумир. Така започна вашата любовна афера с цар Путин, който прие вашите аплодисменти като мандат да продължи да бие малките съседи. Приложи същата асимтрична военна сила към миниатюрната Грузия , а след това и към голямото джудже ( във военно отношение ) Украйна, чиято отбранителна способност беше систематично подкопована не на последно място от руски министри в Киев.
Тъй че Путин е избран с мнозинство по законите на демокрацията ваш цар. Той руши царствено демокрацията приблизително така, както болшевиките са разрушавали църквите като убежище на вярващите в царството небесно. 
Това, че царят ви е гол само до кръста, не го прави половин цар, а го превръща в цар и половина по вашите мерки: великан е в очите на джуджетата, които не само го търпят, но и харесват тозу мутант, кръстоска между монарх, генерален секретар на партията – суверен и модерен руски господар на пропагандата.
Източник: Иво Инджев