Никога не ти пиша. Изтрих името ти от телефона си. Изтрих те от всички социални мрежи. Не мога да си спомня последния път, когато говорихме – но това не означава, че си изтрит от паметта ми.
Все още мисля за теб. Прочетох отново старата кореспонденция. Гледам старите си дневници, когато бяхме заедно. Припомних любимите си моменти в главата си, за да не ги забравя никога.
Има моменти, когато наистина искам да видя как си там, да ти изпратя бързо съобщение, но винаги се спирам в последната секунда. Трябва да си припомня, че просто защото ми липсваш, не означава, че трябва да го направя. Някои хора трябва да останат в миналото и ти си един от тях.
Въпреки че моята импулсивна част иска да те попита дали мислиш за мен, никога не ти пиша, защото нямам нищо ценно да ти кажа.
Всички разговори, които имам с теб, се случват в главата ми, докато пътувам в транспорта или се къпя в банята – но те не са реалистични. Никога не съм изразила действително начина, по който ме боли. Никога не съм могла да кажа това, дори ако репетирах нашите срещи.
Не получих обяснение от теб, но това е добре. Учех се да живея без теб, защото любовните истории никога не свършват толкова просто в реалния свят. Те винаги завършват с някакъв хаос.
Въпреки че искам отговори, никога не ти пиша, защото сме си причинили достатъчно болка. Не мога да си представя, че нашата кореспонденция завършва с нещо добро.Ако пренебрегнеш моето послание, ще се разстроя. Ако ми отговориш и споменеш новата ти приятелка, ще се разстроя. Дори да признаеш, че все още имаш чувства към мен и искаш да се съберем, за да оправим всичко, още повече ще се разстроя, защото ти отне толкова много време, за да разбереш какво сме един за друг.
Знам, че не заслужаваш втори шанс, затова не искам да се мъча, отново да те пусна в моя свят.Никога не бих могла да бъда с теб само приятелка. И знам, че ако дадехме на нашите отношения втори шанс, нищо няма да се случи. Ти щеше още веднъж да разбиеш сърцето ми. И ще трябва отново да го преживея.
Никога не ти пиша, защото, макар да не мога да те извадя от главата си, не искам да знаеш това. Искам да мислиш, че продължавам напред. Искам да мислиш, че не те помня толкова, колкото и ти.
Ивайла
Перник, Мошино
