Поглеждайки назад, се чувствам като идиот, но имаше време, когато наистина си мислех, че ще сме заедно.
Призна, че ме харесваш. Ти ме целуна. Ти спа с мен. Мислех, че това ни направи двойка.Мислех, че това означава, че ще бъдем заедно.
Дори не ми се струваше, че искаш само секс. Ти ме гледаше, сякаш беше влюбен в мен. Направи ми такива комплименти, както само влюбените мъже правят на момичетата си.
Отначало дори не мислех да обсъждам статута на нашите отношения, защото мислех, че всичко е ясно. Мислех, че разбираме всичко по един и същ начин. Мислех, че се насочваме към нещо общо.
Знам, че беше рано, но вече мечтаех как ще отидем в Париж. Представих си какво би било да живеем заедно и да се събуждаме всяка сутрин.
Хлътнах от самото начало. Мислех, че си мой човек. Мислех, че след много години на разочарование най-накрая намерих любовта си.
Приятелите ми те наричаха „гаджето й“.Родителите ми те нарекоха „приятелят й“. Ти беше единственият, който не мислеше, че сме двойка, въпреки че се държахме като такава.
Запознах се с приятелите ти. Срещнах се с родителите ти. Прекарах нощи с теб. Купувах ти подаръци. Писах ти всеки ден. Аз те направих постоянна част от моя свят, но за теб бях само временна.
Все още не разбирам как би могъл да целуваш някого и да казваш, че не се интересуваш от истински взаимотношения? За мен това означава всичко, но за теб – нищо.
Не разбрах колко сме различни, докато не стана твърде късно. Когато разбрах, че нямаш нужда от връзка, бях съсипана. Това ми счупи сърцето. Това ме накара да се чувствам като пълен идиот. Сякаш ме използваше от самото начало и никое от твоите чувства не е било истинско.
За съжаление, научих това във време, когато вече бях твърде привързана към теб . Не исках да те губя, макар че ме нарани повече от всеки друг. За да те запазя, ти дадох това, което искаше. Съгласих се на „отворена връзка“.
Дойдох при теб през нощта и те целунах, когато не ме виждаше. Спях с теб, без да гледам в очите ти. Спрях да споменавам твоето име пред приятелите си. Престанах да казвам на родителите ми за теб.Но никога не спирах да мечтая за нашето бъдеще. Никога не спирах да се надявам, че един ден ще промениш решението си и ще ме искаш по начина, по който аз те исках.
Макар да си ми казал достатъчно пъти, че не си готов за връзка, все още се срещаме. Все още ми се струва, че си ми приятел. Все още изглежда, че отношенията ни са важни.
Но мисля, че просто се мамя.
Таня
Перник, Изток
