Червеният вожд от Перник Ненко Темелков към младите социалисти: Политиката е маратон, а не спринт, трябва да се докажете

 

Едно интервю на вестник Дума

Инж. Ненко Темелков е роден през 1948 година в Перник. Завършил е ВХТИ, специалност инженер- металург. Специализирал е икономика и външна търговия в УНСС. Заемал е длъжността заместник – кмет в община Перник. Бил е депутат в Седмото Велико народно събрание и народен представител в 40-ия парламент от Коалиция за България. Председател е на общинската и областната структура на БСП в Перник. Семеен е, има двама сина. Владее руски и английски език

Цитат: «Най-важното, което съм научил в политиката, е, че е нужен морал. В максимална степен това, което човек говори и проповядва, трябва да отстоява и в живота си»

– Оттегляте се от председателското място в БСП в Перник след дългогодишна работа. С какви чувства напускате поста на общински председател?

– Активната си политическа дейност в БСП започнах в далечната 1990 г., когато бях избран в НС на партията. Това бяха най-бурните години на промените в държавата ни, когато бе и най-острото противопоставяне между БСП и СДС. Като член на ръководството преживях и палежа на Партийния дом, и „Града на истината“, и стачката на 39-те депутати, които не подписаха Конституцията, но се облагодетелстваха с постове от нея. Имах честта и удоволствието да работя с достойни мъже като Александър Лилов, Добри Джуров, Станко Тодоров, Андрей Луканов, Йордан Радичков, акад. Светлин Русев, проф. Чавдар Кюранов, проф. Румен Георгиев, поета Иван Динков, проф. Димитър Иванов… Надявам се, че съм взел по нещо от тях като опит и знания, които в годините съм предавал на хората около мен и съм отстоявал в работата си.

– Каква е равносметката Ви като лидер на пернишките  социалисти и в какво искате Вашият наследник да успее?

–  Почти 12 години съм председател на общинската организация на БСП. За това време добре съм опознал сладостта от победите и огорченията от загубите. Като теглим чертата, победите са повече от загубите, ако, разбира се, количественото измерение има някакъв смисъл.

Най-важната победа е, че в Перник и в областта БСП е незаобиколим, траен политически фактор. Вероятно дълбоките 125-годишни корени на партията ни дават и моралната сила, и политическата убеденост да отстояваме принципите на социалната справедливост, солидарността, свободата. Най-важното, което съм научил в политиката, е, че е нужен морал. В максимална степен това, което човек говори и проповядва, трябва да отстоява и в живота си. Дано и следващият председател на БСП в Перник приеме това убеждение като лично кредо.

– Какво Ви даде работата в БСП и от какво Ви лиши политиката?

– В личен план БСП ми даде много. Бях два пъти народен представител. Веднъж във Великото Народно събрание,  после и в 40-тото НС. Бях член на Комисията за защита на конкуренцията. Бил съм председател на Общинския съвет в Перник и зам.-кмет. Това са длъжности, които са отворили пред мен изключително големи перспективи за работа.

В политиката има и мед, и жило. Сигурно има баланс между тях. Политиката ми е отнела най-вече от свободното време и присъстието  ми в семейството. И съпругата ми, и двамата ми синове са членове на БСП. Мисля, че ме разбират и не ми се сърдят за отсъствията.  Искам прошка от тях, и от всички, с които съм работил и които по някакъв начин съм обидил или недооценил.

 –  По промяната в Устава на партията, ограничаваща заемането на един и същ ръководен пост в партията повече от два последователни мандата, имаше различни мнения. Какво наложи това ограничение?

–  Това правило в устава бе въведено преди 8 години. Одобрявам тази постановка, защото ако един човек за осем години не съумее да даде каквото трябва като ръководител на дадена политическа структура, няма как да го направи и за три пъти по осем. Това също говори за демократичността на БСП.

– В какво състояние е левицата в Перник? Как върви работата по отчетно-изборната кампания?

–  Пернишката партийна организация е в добра кондиция и е ясна и категорична опозиционна сила.  Текат събранията в ОПО, на които се обсъждат освен кадровите номинации, но се дебатира бъдещето на БСП и проблемите на общината.

–  Споделете очакванията си към 49-я конгрес? Какво трябва да предложи БСП за собственото си бъдеще и за бъдещето на страната?

–  На първо място е липсата на справедливост, което се усеща болезнено и осезателно.  Притеснително е състоянието на свободата на словото. През 1990 г. Тази свобода беше факт. В момента свобода на словото имат правилните журналисти, т.е. или има автоцензура, или има цензура на парите.

Тревожно е и състоянието на демокрацията  и  очевидно се върви към авторитаризъм. Премиерът е този, който еднолично дава поръчки и  ги спира. Той решава въпроси на чистачките и нищо не се случва без неговото вето или одобрение. Превърнахме се в купена демокрация. Изборите вече не са борба на идеи, на платформи и личности, а са технология и пари. Парите са водеща сила. Олигархията  все повече се намесва в политиката.

–  Какво се случи с БСП и с България за четвърт век преход? Каква роля изигра левицата в условията на дълбоки политически и социално-икономически промени в страната?

– На  конгреса на БСП ще има точка в дневния ред за оценка на това какво се случи в страната през последните 25 г., защото и БСП има своите отговорности за времето, в което е била управляваща или съуправляваща политическа сила. Не левицата обаче ликвидира селското стопанство и не тя вкара ликвидационните съвети, така че от производител и износител на селскостопанска продукция се превърнахме в тотален вносител. Не БСП трансформира държавната собственост в частна по най-бандитския начин и от около 150 млрд. лв. основни фондове в началото на 1990 г., в хазната влязоха не повече от 20 млрд. лв. на базата на тази приватизация.

За съжаление, в момента в България няма средна класа, няма солидна икономика, няма производство. Има икономика на добиване на вече малкото останали природни ресурси, като горски фонд и подземни изкопаеми като  въглища, злато, част от които се експлоатират от офшорни фирми, изнасящи богатствата ни в чужбина. Пропуснахме да станем енергиен център на Балканите. Както се вижда, „Южен поток“ ще се реализира – дали през Гърция, дали през друго място, но не и през България.

Обезпокоителна е демографската криза и тя трябва да бъде в основата на дискусията на 49-я конгрес. Населението застарява, раждаемостта е ниска, смъртността  висока, повече от 2 млн. млади българи „изтекоха“ в чужбина. Бедността и ниските доходи съсипват хората.  Тревожно е случващото се в сферата на образованието, експериментите и шикалкавенето, които се правят там. Обезбългаряването на българското образование не е случайно. Още повече, че до 1989 г. 6,1% от БВП се даваха за образование, а сего процентът е малко над 3%. Само 0,5% от БВП се заделят за култура, което е безкрайно тревожен факт. Здравеопазването е стока вече години наред съгласно неолибералния модел на развитие на цялата ни държава.

БСП трябва да направи много точен анализ на неолибералния модел и дали  сме в състояние да поемем по-радикален курс към демократична и социална държава. Убеден съм, че партията има силите, потенциала и кадрите да бъде и стожер на демокрацията и катализатор на социалните процеси. Това няма как да се случи, ако страната не поеме курс към реиндустриализация чрез по-активна намеса на държавата. На конгреса трябва да бъде изведено, че БСП е за съвременен социализъм, като изразител на новото ляво на 21 век.

– Преди избора на лидер е  нормално да се очертаят различни мнения  по персонални, по идейни или по чисто прагматични подбуди. По каква линия върви очертаването на тези групи?

– БСП не е лидерска партия, което не означава, че в нея не се води борба за лидерско надмощие. Но това не бива да е  най-важното.  Ние сме единствената партия, която прие правилата за партийната надпревара за лидерския пост. Кандидатите за лидери ще представят платформа и  вижданията си за развитие на БСП и на България. Всички те ще имат справедливо и равнопоставено участие в медиите, ще бъдат създадени условия за равен старт. Естествено, конгресът е суверенът, който ще избере своя лидер в този исторически момент за партията.

– Какви са Вашите послания към младите социалисти?

– Младите хора са важен фактор в партийния живот.  В област Перник имахме двама народни представители от младежката квота, зам.-областен управител и общински съветници. На последната конференция имахме отделна младежка листа за общински съветници.  Мадите са по-нетърпеливи, желаят по-бърза реализация, сега и веднага. Съветът ми към тях е да знаят, че политиката е маратон, а не спринт. Целите и реализацията се постигат с дългогодишен упорит труд и с доказване на личните качества, която отстояват вътре в партията,  и пред обществото. Когато има взаимно уважение, търпение и работа, нещата се случват, включително и реализацията в личен план.

 

 

 

Share Button

Коментари

коментара